Добри практики на сътрудничество между НПО и бизнес влязоха в учебник по Корпоративна устойчивост и отговорност (КУО). Това е първият учебник, издаден у нас по темата, който включва едновременно теоретично съдържание, съвети на експерти и добри фирмени практики в целия спектър на КУО.
Автор на труда е д-р Марина Стефанова – преподавател по дисциплините „Систематизиране и стандартизиране на дейностите по КСО“ и „Международна дейност по КСО“ във Висшето училище по застраховане и финанси, както и по „Корпоративно управление“ и „Въведение в КСО и устойчивото развитие на бизнеса“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация на тема „Фактори за приобщаване на малките и средните предприятия в България към корпоративната социална отговорност“. Тя е и директор „Устойчиво развитие“ към Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
„За мен това не е просто учебник, а пътеводител, не е само за студенти, а за всеки, който се интересува от темата – преподаватели, бизнес, НПО. Гражданските организации, които искат да си партнират с бизнеса, могат да намерят в примерите полезни идеи и съвети как да аргументират своята кауза, за която търсят подкрепа и партньорство. Ще видят също, че в основата на такова сътрудничество не стоят само парите, а и експертизата на хората, доброволчеството на служителите и други ресурси“ – споделя тя.
Учебникът представя 35 добри фирмени практики на 28 компании от 12 индустрии: банково дело, газификация, енергетика, консултантски услуги, лека промишленост, маркетинг, медии, медицина, минно дело, пивоварна индустрия, преработвателна промишленост и фармацевтика.
Според учебника „перфектното партньорство между бизнес и НПО създава устойчиви решения за важни социални и/или екологични проблеми, без да се налага излишна намеса на публични институции. Допринася за планирането и изпълнението на нови програми, спомага за споделяне на информация и ресурси, насърчава използването на общи инструменти“.
Авторът споделя, че у нас са все още малко бизнес организации имат разработени и внедрени политики и системи за корпоративна социална отговорност (КСО). Показателен за това е и фактът, че според нея само около 25 компании имат назначен щатен служител, който работи за КСО. Още около 80 имат човек, в чиято длъжност отчасти се включват подобни задачи. Учебникът много подробно описва как се създава КСО стратегия и какви са ролите и отговорностите на екипа по КСО в една фирма. „Ако няма човек, който да води този процес по създаване и внедряване на стратегия за корпоративна социална отговорност и устойчивост, който да я комуникира вътре и извън организацията, няма да се получи. А време няма, защото КСО отразява едно от най-важните очаквания към компаниите и въобще организациите през 21 век. А именно – да участват активно в обществения живот и да поемат инициативата за решаване на екологичните и социални предизвикателства. Не е скъпо, нито необичайно. Компаниите нямат извинение да го отлагат. Просто трябва да го припознаят като очакване към тях“ – допълва тя.
Източник: ngobg.info