На 9 март се проведе кръгла маса „Услуги за деца в ранната възраст – от политики към резултати“, организирана от фондация „За нашите деца“. Основна цел на форума беше обединяването на всички заинтересовани страни в създаването и прилагането на Национална стратегия за ранно детско развитие. Кръглата маса е част от усилията на фондацията за подкрепа на децата в най-ранна детска възраст и техните семейства и за въвеждането на целенасочен, интегриран подход в законодателството и политиките на държавата.
„Смъртността сред децата до 1 г. у нас продължава да е далеч над нормата в Европейския съюз. Близо 44% от българските деца живеят в риск от бедност и социално изключване, висок е броят на децата в обществена грижа и в грижа, не базирана на семейството. Според постигнатите в Барселона договорености между страните-членки на ЕС, обхвата в образование на децата от 4 г. до първи клас трябва да достигне 95%, в България този процент е 86.6. Тревожна е статистиката за обхвата на децата от раждането до 3 г. възраст в ранна форма на грижа и образование. При договорена европейска цел 33%, в България той е едва 7%. Това означава, че страната ни се намира в много трудно положение, за измъкването от което е нужна много сериозна човешка енергия и ангажираност отвъд нормалните роли, които ние заемаме”, заяви изпълнителният директор на фондацията Иванка Шалапатова.
За постигането на интелигентен и приобщаващ растеж е необходимо да преминем от проекти към политики и от политики към практики, защото са важни резултатите, важно е да обединим усилията си в създаването на стратегически документ, гарантиращ ранното детско развитие, заяви служебният вицепремиер по социалната политика и министър на здравеопазването г-н Илко Семерджиев.
Подкрепа за усилията на фондация „За нашите деца“ и организациите от неправителствения сектор за създаването и прилагането на комплексен подход за ранно детско развитие изрази посланикът на Кралство Нидерландия в България н. пр. Том ван Оорсхот. Той определи като ключово за ранното детско развитие приемането на Национална стратегия и сподели опита на Холандия, където грижите за децата са отговорност на общините и фокусът е върху превенцията, ранно разпознаване на проблемите и подкрепа за децата и семействата.
Представителят на Европейската комисия, Джулиус оп де Беке, генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“, също приветства инициативата за разработване на цялостна Национална стратегия за ранно детско развитие в България, което ще бъде огромна крачка напред в подготовката за силите на глобализацията, цифровизацията и демографските промени, които в момента трансформират нашите общества. Той представи приоритетите и политиките и услугите за ранно детско образование и грижа в Европейския съюз и ролята на услугите за постигането на тези приоритети.
Ранното детско развитие е водещ приоритет и за Световната банка, предвид множеството доказателства, че то е ключът към успеха на човека в живота. Всеки долар, вложен в ранното детско развитие, носи възвръщаемост от 6 до 17 долара, а при най-малките деца тя достига 25 %, заяви представителят на Световната банка – България, Тони Томпсън. Той определи като амбициозни целите, които България си е поставила, и изрази уважение към усилията на неправителствения сектор и правителството да работят заедно в създаването и прилагането на ефективни политики за закрила на децата.
Пред участниците в кръглата маса бяха представени модели и добри практики в сферата на услугите за ранното детско развитие на европейско и международно ниво и тяхната роля в постигането на стратегически цели за ранно детско развитие.
Изключителен интерес предизвика представеният от г-жа Вероника Силва, Световна банка, интегриран модел на услуги за ранно детско развитие в Чили (система Chile Crece Contigo – Чили расте с вас). Мрежата от предоставяни услуги цели да посрещне нуждите на децата в ранна възраст и техните семейства. Системата започва проследяването на развитието на детето още по време на бременността до навършването на 4 години, като предстои от 2017 г. да бъдат обхванати и децата до 9 годишна възраст. Предоставят се универсални услуги, както и специализирани в зависимост от потребностите на детето и семейството. Услугите са много на брой и комплексни, като включват информационни и образователни дейности, пълно покриване на здравните нужди, семейни помощи, социални услуги, услуги за деца с увреждания и специални потребности, дейности за повишаване на родителския капацитет. В страната функционира и много добре развита информационна система за управление и наблюдение, която инкорпорира и системата за направления към различните услуги. Тази информационна система е в основата на функционирането на модела на предоставяне на услуги, достъпна е както за всички общини и доставчици на услуги, така и на национално ниво. Координационната роля на системата е в ръцете на Министерство на социалното развитие, като водеща е всяка община с подкрепата на централната и областната власт. Г-жа Вероника Силва акцентира необходимостта от това да се започне с малки стъпки, които да стъпват на изследвания за актуалната ситуация в страната включително и родителските практики, от колкото да се чака да се разработи перфектната политика. Подходът, използван в Чили, е бил насочен към обединяването на наличните ресурси и създаването на работещи координационни механизми, а не разкриването на нови структури. Били са осъществени и допълнителни дейности, но те са били основно насочени към подобряване ефективността на съществуващите услуги. Основният използван подход е бил комплексният, холистичният, с поставяне на детето в центъра, като подкрепата към родителите е ключова част от цялата програма. Основната характеристика на прилагания модел на подкрепа е следването на детето още от бременността и използването на всички възможности за намаляване на риска от социална изолация и нарушаване на неговите права.
Мария Петкова от фондация „Лале“ представи програмата „Сигурен старт“ – интегрирани услуги за ранно детско развитие. Програмата цели да осигури равен старт и възможности за деца от 0 до 6 г., предотвратяване на неблагоприятните ефекти от детската бедност и социално изключване и осигуряване на грижи за здравето, социалното благополучие и когнитивно развитие на децата. Принципите на програмата са фокус върху семейството като система, а не само върху децата, сътрудничество между всички заинтересовани страни, специален фокус към уязвими групи, отчитане на специфичните местни нужди, с акцент върху липсващите услуги в местната общност, доброволно участие и активно привличане на семейства и деца. Програмата е изследвана и е с доказано въздействие в различни страни. Основен съществен елемент на програмата е функционирането й като система за ранно предупреждение и идентифициране на рисковете, с ефективност при ранното детско развитие и подготовка на децата за детска градина и училище.
По време на форума бяха представени и предизвикателствата пред различните секторни политики и добри примери на пилотни услуги и модели на работа в България, сред които услугите по превенция на рисковете, ранна подкрепа и ранна интервенция, подкрепяни и прилагани от Уницеф – България, фондация „Карин дом“, фондация „За нашите деца“, сдружение „Дете и пространство“ и други неправителствени организации. Като ключови предизвикателства бяха изведени необходимостта от гъвкаво регламентиране на иновативните услуги, стандарти за качество и мониторинг на резултатите за децата, а не само фокусиране върху достъпа и бройките, стандартизирани инструменти за оценка на детското развитие и системната подкрепа за специалистите, работещи в сферата.
Други ключови теми, които бяха дискутирани по време на форума, бяха необходимостта от семейно-ориентиран подход, при който интервенцията се фокусира върху подкрепа на родителите, и необходимостта от изграждане на споделено разбиране не само за интегриран подход, при който специалистите от различните сектори работят заедно в подкрепа на децата и семействата, но и „интегрирани услуги“ и как те да бъдат регламентирани нормативно и финансово в страната.
В събитието участваха представители на НСОРБ, УНИЦЕФ, Национална мрежа за децата, Европейската комисия, над 50 експерти от неправителствения сектор, ключови държавни институции и местни власти.
