Висшистката в България ражда средно по едно дете, но мечтае за две. Социолозите изследват каква е реалността и какъв е идеалът. Причините да се задоволи само с едно дете са комплексни – майката се опитва да направи кариера, няма пари, за да наеме друг да отглежда децата качествено. Наблюдава се промяна в поведението на бабите, днешните баби нямат средства да помагат в грижата за малките, а и много често са в малкото населено място, докато младото семейство бяга в големия град да търси работа. Ако майката има спокойствието да се върне по-рано от майчинство, да наеме гледачка, то тя би родила и второ.
Това обяснява проф. др Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Министерският съвет е възложил на института изработването на мегапроект „Мерки за преодоляване на демографската криза в България”. Той включва анализ на досегашните политики, законовата и нормативната уредба, добрите практики в Европа и в света, които се отнасят до демографски политики в сферите на раждаемостта, смъртността и здравеопазването, миграциите, уязвимите групи и състоянието на работната сила по региони. В резултат през 2018 г. институтът трябва да представи политики във всяка от тези сфери, които засягат секторни политики в образованието, здравеопазването, социалната политика и икономиката. В документа ще има послания към работодателите
Социалната психоложка проф. Антоанета Христова е един от лекторите на дискусията „Образование и демография”, която организират Софийският университет „Св. Климент Охридски” и Б AH на 11 септември.
Лектори на форума ще са също ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков, министърът на образованието Красимир Вълчев, депутатът проф. Иво Христов, доц. д-р Георги Бърдаров, заместник-декан и ръководител на катедра „Социално-икономическа география” на Геологогеографския факултет на Софийския университет. В дискусията ще се включат и студенти.
Средното за Европа за жена във фертилна възраст (не само за висшистката, а за майка с всякакъв вид образование или без) е раждане на 1,5 деца. Никъде на Стария континент няма две. У нас последните данни на Националния статистически институт показват, че през последната година отиваме към 1,3 от 1,5, казва още проф. Антоанета Христова. Докладът й ще бъде през призмата на мигриращите групи, потребността от работна сила, раждаемостта на майките според образованието – как играят тези параметри, които са в основата на демографията, върху стратегията и изискванията на образованието в България.
Проф. Антоанета Христова ще обърне внимание и върху уязвимите групи от ученици. Голямото училище в гетото не може да се сравнява с голямото училище в центъра. „В частните, езикови училища отиват деца от избрани семейства с родители с високо образование, така ясно произвеждаме 2 типа училища училища гета и избрани. Това разделя и не помага на интеграционната политика, точно обратното. В момента сме в процес на задълбочаване на различията, а не на преодоляването им”, казва още директорката на Института за изследване на населението и човека към БАН. Така всъщност се засилвала уязвимостта на уязвимите, защото те винаги остават отделени. Нещо, което не може да се случи никога в Норвегия и Швеция например. Там системата е географски разположена. От която и малцинствена група да е детето там, то влиза в училища, организирани според географското разпределение. Не се допуска създаването на училища гета, казва още проф. Христова.
Тя ще акцентира и върху голямата група на неработещите в България. Тенденцията, която социолозите са установили, е, че при тях с всяка година намалява процентът на по-високо образование. В момента процентът с ниско образование расте, което прави тези хора постоянно стоящи в групата на тези, които не могат да бъдат използвани от работодателите. Основна причина за високата безработица у нас била липсата на образование. Имало и много хора с образование, макар и ниско, които обаче искат по-добро заплащане и мигрират. Това според социолозите е лоша тенденция, защото имаме нужда от работна сила.
Възрастните хора пък стават източник на такава, защото са повече. Тезата: „Дай да ги пенсионираме, за да назначим млади” вече не е валидна, защото трудно се намират кадри, които да заемат местата им. Възрастните са и по-добре образовани.
Източник: в. 24 Часа
Снимка: freeimages.com
