Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са създателите? Разкажете кой и какво ви вдъхнови?
Когато се роди дъщеря ни Микаела с диагнозата Синдром на Даун ние не намерихме окуражаваща и актуални информация, снимки и видеа, които да ни дадат сили и вяра, че дъщеря ни ще се развива и че животът продължава. Заедно със съпруга ми Красимир Ламбов учредихме фондация „Живот със Синдром на Даун“, защото искаме да променяме мненията и предрасъздъците на обществото и да подпомагаме развитието на деца със Синдрома, защото те съществуват и трябва да имат равни права и шанс за достоен и качествен живот като всички останали. Затова започнахме да създаваме видеа, разкривайки възможностите на дете със Синдром на Даун, заснемайки живота с дъщеричката ни. Ежедневно ни вдъхновяват дъщеря ни Микаела, синът ни Кристиян и всички хора, които ни подкрепят и ни дават много сили да вървим напред и да не се отказваме.
Кой е най–големият ви успех?
Не измерваме успехите, а им се радваме и сме горди с тях. Всяка подкрепа от хиляди хора, всеки последовател в каналите ни в ютуб, инстаграм, фейсбук е голям успех, всеки, който ежедневно разбира за диагнозата Синдром на Даун, всяко подкрепено дете, всяко постижение на дъщеря ни Микаела, което можем да покажем на всички във видеоклип, всяка променена наредба, благодарение на ежедневните ни усилия, всеки започнат и изпълнен проект, ни зареждат още повече, мотивират ни и ни дават енергия да продължаваме. Огромен успех, е когато родителите, на чиито деца помагаме, ни кажат: Благодаря!
А кое е най–голямото предизвикателство?
Ние старитахме с една идея за създаване на видеоклипове, в които разкриваме живота на семейство, в което има дете със синдром на Даун, и с много желание за промяна, без никакъв опит в НПО сектора. Благодарение на това, че станахме финалисти в конкурса за социални предприемачи на Фондация „Промяната“ (част от международната мрежа Reach for change), ние постигнахме много. Всяка една стъпка е и продължава да бъде предизвикателство за нас. Може би най-голямото е да бъдем финансово устойчиви, за да успеем да реализираме всяка инициатива, която ще доведе до промяна.
Какво е посланието на огранизацията, с какво искате да ви запомнят хората?
Че животът със Синдром на Даун е възможен. Има моменти в живота, които не можем да избeрем или да променим, но можем да им повлиям, за да се чувстваме по-добре, за да можем да живеем по-пълноценно и да сме щастливи въпреки диагнозата Синдром на Даун. И нещо много важно: Начинът, по който човек гледа и се отнася към детето си, е примерът, който останалите следват.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Всичко за което мечтаем: хората със Синдром на Даун да имат възможност да бъдат навсякъде – на улицата, на площадката, в магазина, в киното, в яслата, в детската градина, в училището, в университета, на работното място. Всичко това е постижимо, защото зависи от хората, тяхното желание и подкрепа. Бихме променили с вълшебнта пръчица и държавата, за да положи адекватна подкрепяща политика от самото раждане на дете с Даун, за да може в бъдеще то да се превърне в независим и самостоятелен данъкоплатец, който няма нужда от държавна издръжа.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Да, бъдете здрави и оценявайте всичко, което имате и постигате с лекота. Защото някои го постигат с цената на много усилия, време и средства. Бъдете подкрепящи, добри и се борете за всичко, към което се стремите, защото промяната зависи от всеки един от нас тук и сега.
