В днешно време става все по-трудно да убедим децата, че живият контакт с приятели може да бъде много по-забавен за тях, отколкото часовете, прекарани в мрежата. Времето, в което учениците са онлайн, продължава да нараства.
Растат и рисковете, свързани с това. Експертите по кибер сигурност предупреждават, че сред множеството опасности е и вероятността децата да попаднат на педофил. Схемата, която използват, е идентична. Обикновено започват контакт с набелязаното дете през някоя от социалните мрежи като много често се представят за негов връстник. След като изградят първоначална комуникация с него те преминават и към по-лични теми, често свързани със сексуалността.
Симона, от Младежкия панел към Центъра за безопасен Интернет, разказва историята, на свой съученик. Всичко започва в социална мрежа като невинен разговор с негова връстничка, но психологическите последствия се оказват тежки. Нейният съученик искал да си намери приятелка и затова започнал да си пише с различни момичета. „Така си намери момиче, което също е от София, има същите интереси – филми, книги, музика, даже имат общи приятели, което още повече го кара да и се довери.“ След две седмици ежедневни разговори момчето получава покана да се видят и на живо. Новата му приятелка настоява да се запознаят на място без много хора – избира самотна пейка в парка. Когато отива там, вижда на пейката да седи един възрастен човек, който се обръща към него по име. Така момчето разбира какво се случва и успява да избяга. Още същата вечер обаче мъжът хаква профила на ученика и започва да пише от негово име на приятелите му. С бързата намеса на родители и експерти от „Център за безопасен интернет“ профилът е блокиран.
В много подобни случаи обаче, дори полицията е безсилна. Георги Апостолов от Центъра разяснява: „За да се проследи даден човек, трябва да се изискат трафични данни.“ Проблемът е, че те могат да бъдат изисквани само за заподозрени в тежки престъпления, към които подобни случаи не са причислени. Поради тази причина експерти вече са изготвили промени в закона за личните съобщения, които да позволяват в сходни ситуации данните да бъдат предоставяни. Остава проблемът с минималната разрешена възраст за регистрация в социалните мрежи. От 13 г страната ни наскоро я вдигна на 14. Г. Апостолов обаче предупреждава: „Те и сега лъжат за възрастта си, принудени са. Вдигаме с още една година изискването, още една година ще продължат да лъжат. Това ги поставя в риск!“
Симона продължава разказа за своя съученик: „Тази случка го накара да се замисли какво споделя с хората, които смята за приятели и близки. Той по-късно отново си направи профил, но имаше известно време, в което наистина не искаше да бъде част от социалната мрежа. За съжаление, ние, младите хора, сме пристрастени всяка минута да споделяме какво се случва в нашия живот и, тъй като много лесно се доверяваме, това се явява проблем“, осъзнава и тя.
Експертите твърдят, че с кратко проучване всеки може да разбере дали човекът отсреща е този, за който се представя. Г. Апостолов съветва: „Задължително трябва да погледнем кога е създаден профилът, има ли някаква лична информация за собственика му – семейни снимки, с приятели. Следващото нещо е контролният въпрос. Ако човек се представя, че е от Русе и аз съм от там, му задавам въпрос за някое място или училище. Ако той наистина е от този град, би трябвало да знае отговора.“ . За да може да се проведе разследване, на заподозрения не бива да се казва, че родител ще се намеси в ситуацията или че ще бъде блокиран. Добре е да се направят скрийншотове на разговорите, след което моментално да се подаде сигнал.
Източник: vesti.bg
Снимка: pixabay.com
