Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите?
Фондация НАРД беше създадена през 2000 г. от 7 ентусиасти от различни градове в страната: Пловдив, Варна, Габрово, София. Всеки от нас вече беше имал предишен опит като доброволец в България и в чужбина , всеки работеше с млади хора , които имаха мотивация за развитие и изява.
Ние, учредителите, се открихме за каузата „доброволчество” две години по-рано , през 1998 година, когато търсихме хора в гражданския сектор , които вече работят с доброволци. Това беше време, в което думата „доброволец” носеше все още влиянието от годините, когато се работеше „безвъзмездно в ленински съботници , от което всеки искаше да избяга. Част от младите хора по онова време свързваха доброволната работа с неприятни спомени – свои и чужди. Нашата роля на хора от гражданските организации, работещи с младежи, бе да създадем друга, вярна представа за смисъла на добротворството и филантропията. В началото не беше лесно , но ние бяхме много упорити и следвахме мечтата си : да възродим доброволческите традициите в страната ни и да въвлечем млади хора в тази кауза.
Разкажете ни за най – големия си успех?
Най-големият ни успех са създаването на доброволчески центрове и програми в училищата в страната ни. Всички работят устойчиво, има приемственост, след като завършат училище едни младежи, по-малките се включват в инициативите и колелото се завърта. Училището е място, в което заедно с формалното образование може и трябва да се развива и неформалното, т.е. да могат децата и младежите да учат през практика. Уменията, които младият човек усвоява като доброволец, имат значение за целия му житейски и професионален път. Говорим за точност, комуникативност, планиране, общуване, работа в екип , решаване на конфликти и т.н. Ако в младежките си години не развиваме тези умения, как ще ги притежаваме след завършване на обучението си в училище и университета? А бизнесът е категоричен: тези компетенции са еднакво важни с другите- тези, които учим от учебниците в училище. Училището е много консервативна структура, трудно допуска и подкрепя промени. Затова сме много щастливи, че все повече училищни ръководства и педагози са готови да подкрепят неформалното учене и практикуване на умения чрез доброволчество.
А кое е най – голямото предизвикателство?
Най-голямо предизвикателство се оказа приемането на законодателна уредба на доброволческия труд в България. Вече трето народно събрание умува около проектите за предложения на Закон, които сме разписали и обсъдили с десетки НПО и институции, които работят с доброволци. Все има някакви пречки или други приоритети, все нещо „спъва” решимостта на народните представители да признаят значимостта на този граждански принос за развитието на общностите – доброволчеството. Това е странно, защото всички институции в държавата се обръщат към доброволци при всеки проблем: наводнения, пожари, бедствия от различие характер. Но доброволният труд всъщност е ценен с това,че се полага от хиляди хора в извън кризисна ситуация, че се помага системно и упорито всеки ден, за да се реши някакъв човешки и организационен проблем. И трудът на всеки доброволец е ценен и трябва да бъде защитен и подкрепен. Доброволци, които строят или ремонтират, доброволци, които помагат в болници , тези , които почистват бреговете на морето и реките, всички те имат нужда от обучение, екипировка, пътни, застраховки, супервизия и друга подкрепа. За да бъде трудът им качествен и неопасен за самите тях. Без законодателна рамка това няма как да стане.
Друго предизвикателство е разработването и развитието в България на система за валидиране на уменията, придобити през доброволчество. Бизнесът очаква хора с различни компетенции – част от тях се развиват именно през доброволческата дейност. Но тези качества и умения не могат да бъдат „доказани”, без да има система за това. НАРД и партньори разработихме платформа за валидиране на уменията, придобити през доброволчество, която в момента тестваме. Фирмите ни подкрепят, доброволците очакват решаването на този въпрос, надяваме се и от държавните институции да има по- активно действие и подкрепа.
Какво е посланието на огранизацията, с какво искате да ви запомнят хората?
Нашето послание е: за добротворството няма възраст! България се нуждае от работата и подкрепата на всеки, независимо от възрастта му. У нас доброволците са предимно млади хора, в училищна и студентска възраст, работещите и пенсионерите виждат в тази дейност по-малко възможност за участие и развитие. Това искаме да променим, защото доброволчеството е учене през целия живот !
В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
Фондация „Национален алианс за работа с доброволци” като мрежа от 55 организации от цялата страна работи на полето на младежките, образователни и социални политики. Нашите центрове са училища, читалища, граждански организации , социални услуги за хора в риск и други. От няколко години напредваме и в областта на спорта и в международните състезания в България вече участват хиляди доброволци.
Ако имате „вълшебна пръчица“ какво бихте променили?
Промяната, за която не вълшебство, а ние можем да помогнем сами е: да заменим очакването и нуждата „друг да свърши работата„ с „от мен зависи да се свърши работата”. Искам да променя факта, че за много млади хора България не е най-доброто място за учене, работа и живот. Искам щастието на младите хора да е в усещането, че много зависи от тях!
Всеки от нас има умения, с които може да бъде полезен на други, които се нуждаят от подкрепа!
