Децата и тийнейджърите ще продължават да са главни герои в рекламите на кренвирши, колбаси, чипс, снакс, шоколад, газирани напитки и други храни, които не са препоръчителни за употреба от тях. Управляващите очевидно нямат никакво намерение да забранят участието на малолетни и непълнолетни в търговските кампании на фирми, произвеждащи мазни, сладки солени и генномодифицирани продукти, каквото намерение заявиха преди няколко месеца.
През октомври м.г. на първо четене парламентът реши да ограничи присъствието на деца в клипове на нездравословни храни. Това стана с приет наполовина нов Закон за храните, предложен от Министерския съвет. Неговата по-обща цел бе да въведе в българското законодателство европейска директива, свързана с нови изисквания към етикетите, информацията, които те дават на потребителите и т.н. С два нови параграфа бе решено децата да се извадят от клипове, които рекламират неподходящи за тях продукти, а също и реклами на такива стоки да не показват в предавания и програми, предназначени за детска аудитория. Конкретният текст гласеше, че се забранява рекламирането „на храни и напитки, които съдържат хранителни добавки и вещества с хранителен или физиологичен ефект и по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене… чрез реклами и други търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, или са предназначени за детска аудитория“. В друг параграф бе записано, че деца няма да участват и в кампании на генетично модифицирани храни и на храни, за които има „нормативно въведени ограничения за деца“.
Текстовете бяха подкрепени с огромно мнозинство в Народното събрание и на първо четене събраха 102 гласа „за“, само един „против“ и 29 „въздържал се“. След това обаче нещо се случи, законопроектът бе поставен на трупчета и вече над шест месеца обсъждането му на второ четене не започва. През миналата седмица представител на комисията по земеделието, която е водеща по законопроекта, поясни за „Сега“, че новият закон е замразен и че вероятно той няма да се появи отново в дневния ред на Народното събрание. Причината е сблъсък между браншовите организации на фирмите, занимаващи се с бутилиране и търговия с безалкохолни напитки и минерални води. Членовете на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България са категорично против новия закон в частта му за бутилираните води, докато Съюзът на безалкохолната промишленост го подкрепя. Интересите в този сектор са много големи и това спъва приемането на закона, поясни депутатът. Според него до второ четене едва ли ще се стигне, с което пропада и разделът, ограничаващ участието на деца в реклами.
Тази част от законопроекта бе саботирана и от държавния орган, който би трябвало да е най-вътре в темата и да познава най-добре проблемите, свързани с нея – Съветът за електронни медии (СЕМ). В становище до парламента медийният регулатор заяви, че предложените рекламни мерки вече били въведени в друг норматив – етичните правила за търговска комуникация, създадени от Националния съвет за саморегулация. В него членуват немалка част от компаниите в рекламната индустрия – рекламодатели, телевизии и радиа и рекламни агенции. СЕМ смята, че проблемът е решен още през 2011 г., когато националният съвет е приел правила за отговорна комуникация на храни и напитки, с което решил голяма част от спорните точки при практическото прилагане на материята. Казва се още, че през септември м.г. СЕМ и Държавната агенция за закрила на детето са приели и критерии за оценка на неблагоприятното съдържание за деца, в които е обърнато специално внимание и е забранено участието на непълнолетни в реклами на генномодифицирани храни и на такива, които съдържат „мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий, захар“ и т.н.
Това, което СЕМ пропуска да разкаже на депутатите, е как въпросните етични правила и критерии често се тълкуват в изгода на рекламодателите и в ущърб на децата и на техните родители. Последното видимо насърчава производителите и търговците на храни и от година на година те стават все по-агресивни в кампаниите си. Въпреки етичните норми в ефира постоянно могат да се видят клипове, в които деца крещят: „предпочитаме месо“, искам „Бони“, както и директни покани към родителите да купуват, въпреки че и това е абсолютно забранено от рекламния кодекс.
Както „Сега“ писа, неотдавна етичната комисия към съвета по саморегулация реши по доста дискусионен начин казус за реклама, в която дете подканя майка си да му купи определена марка шунка. Сигналът бе подаден от зрител, според когото клипът не е подходящ за деца и е в нарушение на множество разпоредби. Във видеото момиченце напомня на майка си, че е забравила да му купи шунка, след което взема парче от нея от покупките на следващия клиент и я слага при техните. В жалбата се казва, че рекламата нарушава текст от етичните правила, според който рекламата „не трябва да съдържа директен подтик към децата да убеждават родителите си да им купуват продукти“.
Комисията обаче реши, че точно в това видео липсва директен подтик за покупка. „Показаната ситуация (дете, пазаруващо с родител и изразяващо предпочитание към определени продукти, отговарящи на неговия вкус) е обичайна част от ежедневието на всяко семейство“ – пишеше в мотивите. Комисията все пак призна, че „в последно време се наблюдава ръст на клипове, които… включват активно участие на деца“. В резултат тя препоръча „настоятелно“ на производителите да ограничат подобни реклами. Досега не е известно тя или пък СЕМ да са санкционирали фирма, която не е спазила въпросната препоръка, въпреки че примери за това могат да се открият съвсем лесно.
Рекламодателите, телевизиите и обслужващите ги агенции не обичат да се поставя темата как рекламните блокове влияят на детската психика и каква е ролята им над детското здраве. Проблемът по-често се повдига от лекарите, които бяха едни от най-горещите привърженици на рекламните ограничения в още неприетия нов Закон за храните. От едно от редките изследвания, направено преди доста време от български медици, финансирани от британски здравен фонд, се разбра, че напук на всички кодекси българчетата гледат средно по около три клипа на т.нар. junk foods на час. Медиците изчислиха, че 96% от всички реклами са на продукти, вредни на здравето на най-малките. 62 на сто от тях бяха на изделия с много захар, 61 – на мазнини, и 22 процента – на сол. Най-дълги бяха спотовете на шоколад и сокове – 28 сек., а най-кратки – на маргарин. Лекарите предупредиха, че 60% от рекламите са директно насочени към подрастващите и че в тях участва поне по един тийнейджър. Те посочиха, че за най-малките зрители е трудно да се ориентират кога гледат филмче и кога реклама, тъй като една от най-предпочитаните форми е анимацията. След това медиците обвързваха облъчването на подрастващите с реклами на нездравословни храни с наднорменото тегло, заболяванията в детска и младежка възраст и т.н.
ДАЗД: Няма сигнали за участия на деца в реклами на ГМО храни
По повод статията Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) заяви, че не са постъпвали сигнали за участие на деца в реклами или други форми на търговска комуникация на генетично модифицирани храни. Такива не са постъпвали и от страна на Съвета за електронни медии (СЕМ), относно храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. Това съобщиха от пресцентъра на агенцията във връзка с публикации в медиите.
ДАЗД сезира Съвета за електронни медии за становище от гледна точка на извършения медиен мониторинг и за предоставяне на информация за реклами на деца на хранителни продукти, по-специално на посочените в публикациите на в. „Сега“. Изискано е и становището на Българската агенция по безопасност на храните за хранителни продукти, върху които изрично е указано, че съдържат ГМО, за предприемане на последващи действия от компетентността на ДАЗД. Сезиран е още Националният съвет за саморегулация като независим орган за саморегулация в рекламата и търговската комуникация в България относно тяхното становище във връзка с посочените реклами за спазване на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в страната.
В Закона за радиото и телевизията е уредено, че доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват тези правила, разработени от Националния съвет. В критериите на СЕМ и ДАЗД за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата също са разписани текстове, които уреждат по отношение на доставчиците на медийни услуги, да не допускат участие на дете в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни, а така също да не допускат участието на дете в търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и другите нормативни актове. В Закона за закрила на детето има изрична разпоредба, която родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни, нарушението на което задължение е скрепено със санкция по отношение на виновните лица. Безспорно е, че родителите и другите лица, на които са поверени грижи за детето носят първостепенна отговорност за неговото насочване към използването на различните медии, но и цялото общество като цяло има тази отговорност, включително в публичното пространство, например в обществени заведения, в училища и детски градини, на различни мероприятия и др. Разпоредба, която охранява интересите на децата, се съдържа и в Закона за храните в чл. 9а, където ясно е регламентирана забрана за рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.
Източници: в. Сега, actualno.com
Снимка: freeimages.com
