Национална мрежа за децата проведе ученическа конференция „Промяната – това сме ние!“ на 11-ти и 12-ти май в София. Конференцията е продължение на конкурса „Промяната – това сме ние!“, в който различни ученически обединения имаха възможност да набележат проблем от заобикалящата ги училищна среда и да изготвят проект за неговото разрешаване. Конференцията е част от проект „Училището като център в общността“. В самото събитие взеха участие над 45 ученици и 17 педагози от 15 училища от цялата страна.
Както и през първото издание на конкурса, така и сега, Мрежа за децата ще подпомогна финансово шест от ученическите обединения да реализират проектите си. Сред печелившите има идеи, свързани с увеличаване на достъпа и мотивацията за спорт на младите хора, създаване на центрове за дискутиране и разрешаване на проблемите на учениците, както и такива свързани с развитие на умения за пряка кариерна реализация.
Тази година събирането протече под надслов: „Позитивна училищна среда за ВСИЧКИ“.
Основните задачи, които конференцията си постави, бяха свързани с овластяването на учениците, окуражаване на ученическото самоуправление , превенция на агресията и отпадането от училище и създаването на приобщаваща среда. Всяко училище участваше с трима представители от ученическо обединение и един ръководител, член на педагогическия състав.
През първия ден на конференцията ученици и учители работеха в смесени групи между училища и имаха възможност да дискутират реални казуси, свързани с невъзможността на определени ученици да се приобщят и ролята на чисто човешките ценности в училището като институция. Използваха подходи свързани с „design thinking“ и емпатия, за да си представят с подробности причините зад дадено нежелано поведение на техни съученици и дискутираха възможни подходи за работа и преодоляване на трудностите на ниво клас и училище.
От работните групи дойдоха различни важни послания:
„Преди да наказваме определени ученици, трябва първо да се поставим на тяхно място, да се опитаме да ги разберем и да им помогнем“
„Когато някой съученик не може да се приобщи към класа, е наша роля да помислим за различни начини да достигнем до него“
„Ако отвърнем на агресията с агресия, това обикновено задълбочава проблема, по-добре е да потърсим подкрепа от класния или директора“
„Винаги трябва да сме толерантни, но трябва да поставяме граници в общуването и да показваме, че определено държание към нас е неприемливо.“
„Никога не трябва да подценяваме хората до нас, защото всеки има определени силни страни и можем да научим нещо от него“
През втория ден участниците имаха възможност да работят със своите учители и да набележат конкретни проблеми от техните училища като предложат мерки за подобрение на училищната култура. Всяка група изготви план за действие, който впоследствие трябваше да представи и защити пред останалите.
Как децата виждат позитивната училищна среда? На този въпрос учениците дадоха съвсем конкрени отговори: „Раят“ е уважение, разбиране, толерантност, работа в екип, отговорност, комуникация, спазване на правилата, подкрепа, общи цели, приятелство, честност, човещина, чистота, спокойствие…. А „хаосът“ е агресията, неуважението, взаимните обвинения, насилието, неразбирането….
Децата представиха и съвсем конкретни идеи за облагородяване на училищната среда: тя трябва да бъде с повече площадки за спорт и игри, с места за четене, със здравословна храна, с по-добра комуникация между децата и учителите, с приятелска среда за различните….Задачата на работните групи беше не само да формулират и мотивират своята мечтана промяна, но и да начертаят конкретна програма за постигането на целите си.
„Промяната – това сме ние“ не е просто клише. Малко са хората, които осмислят слоганите и търсят истинската стойност на думите. Децата, които участваха в проекта, направиха точно това – помислиха, дискутираха, разказаха, преживяха идеите и възможностите за промяна. И, най-важното – разбраха, че промяната не е нещо, което ще дойде отгоре или ще им бъде подарено, или пък им се полага по право. Разбраха, че в основата на промяната са именно те – младите хора със свежи сетива, дръзки идеи и въображение. Осъзнаха, че всичко е възможно, стига да искаш, въпреки крехката възраст. Достатъчно е да вярваш, да положиш усилия, да заразиш околните, да имаш план, да получиш подкрепа.
Всичко това и много други важни неща за постигането на позитивните цели научиха децата по време на конференцията. Тръгнаха си не само с нови знания, умения и контакти, но най-важното – със самочувствието, че промяната може да започне от самия човек, от една група хора, от един клас и едно училище.
