Сто седемдесет и три неправителствени организации, сред които Национална мрежа за децата, подкрепени от представители на академичните среди и граждани, се обединиха с отворено писмо в подкрепа на Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
В момента нашето законодателство не предоставя реална закрила, а ние настояваме жените и децата да бъдат напълно защитени от държавата. Ето защо се обърнахме с призив към ръководствата на всички политически партии, представени в парламента, за открита публична дискусия по същността на Конвенцията и защо ратифицирането й е важно и полезно за България, се казва в писмото.
В дебатите „за“ и „против“ се включиха представители на различни политически сили, граждански организации и изявени обществени личности.
Като резултат ГЕРБ реши да отложи процедурата по ратификация, за да проведе разяснителна кампания. Водещата парламентарна комисия, която разглежда конвенцията, е тази по вероизповеданията, но тя все още не е разгледала международния договор.
„Ако има референдум, той трябва да бъде ясно разписан – „за“ или „против“ да пребиваме жените и децата в България, защото всички останали текстове за трети пол, гей бракове и всичко останало, просто не фигурират в тази конвенция. И не случайно днес Армения, след Сърбия, Албания, Турция… всички са я приели.“, заяви премиерът Бойко Борисов. „Убеден съм, че ние като държава с морал, с хуманност, не можем да не защитим жените и децата“, каза още той.
По думите на омбудсмана Мая Манолова кампанията срещу Истанбулската конвенция е трудно обяснима. Терминът „социална роля“ вече е въведен в българското законодателство и нито е породил, нито е легализирал „третия пол“, каза г-жа Манолова по време на обществена дискусия.
Насилието над жени и домашното насилие са брутално посегателство върху правата на човека и са огромен проблем в световен, европейски и национален план, се казва в официалната позиция, разпространена от нейния пресофис. Според Световната здравна организация около 35% от жените по света са били подложени на физическо и/или сексуално насилие през 2016 г. Информацията за насилието над жени в България е не по-малко стряскаща – според проучване на „Алфа Рисърч“, всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие.
По думите на Мая Манолова Истанбулската конвенция е важен инструмент на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие и задава единен европейски стандарт. Конвенцията не е подписана само от три държави – Русия, Армения и Азербайджан. Подкрепата към нея от страна на европейските държави е обяснима, защото тя осигурява завършена правна рамка и цялостна политика с конкретни мерки за превенция, защита на жертвите и преследване на насилниците. Това е сърцевината на Конвенцията – криминализират се редица актове, свързани с домашното насилие и насилието, основано на пола: забрана на извършителя да приближава пострадалото лице; задължаване да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване, осигуряване на консулска и друга защита и подкрепа за българските граждани, жертви на насилие зад граница, предоставяне на специализирани услуги за подкрепа на жени, жертви на насилие и техните деца; консултативни и кризисни центрове за пострадали.
Според Мая Манолова кампанията срещу ратифицирането стана възможна, заради липсата на предварителен обществен дебат, в който да бъдат обяснени смисъла, значението и последиците от тази ратификация, както и заради липсата на дебат относно необходимите промени в националното законодателство.
В становище до Министерството на правосъдието тя подкрепя внасянето на Истанбулската конвенция, но само след направени промени в националното законодателство, които според нея трябва да бъдат включени в пакета ратификационни документи. Само така ще бъде проведено аргументирано обсъждане на конкретните промени в националното законодателство, на последиците от ратифицирането и ще бъдат пресечени спекулациите по темата.
УНИЦЕФ също изрази становище по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция:
През последните години България отбелязва напредък за спиране на насилието над жени и деца, се казва в документа. Положени са усилия за подобряване на законодателството, за разширяване на възможностите на съдебната система и на системата за социална защита, разработени са услуги в помощ на жертвите. Виждаме обаче, че това не е достатъчно. Виждаме, че все още се налага пострадалите да се борят, за да получат закрила и справедливост, и често се превръщат отново в жертви. Редица посегателства продължават да не се считат за престъпление и извършителите не се наказват. Настъпил е моментът да се премине от думи към действия, за да се изкоренят престъпленията, които превръщат жените и момичетата в жертви. В това е силата на Истанбулската конвенция.
Тази конвенция е най-важната стъпка, предприемана някога в Европа, за борба с насилието срещу жени и момичета, тъй като тя го определя като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Това означава, че държавите носят отговорност, ако не реагират по надлежен начин на такова насилие, се казва в позицията на УНИЦЕФ.
Снимка: pixabay.com
