На 13 юли в Министерство на труда и социалната политика се проведе кръгла маса “Развитие на координационния механизъм за взаимодействие при случаи на насилие над деца”. Водещ на срещата беше Милена Харизанова, програмен директор на УНИЦЕФ – България. От страна на ИСДП участие взеха проф. Нели Петрова и Даринка Янкова от Институт по социални дейности и практики, които проследиха темата за насилието над деца преди и след въвеждането на модела “Зона ЗаКрила” в Монтана и Шумен през 2015г. Катя Кръстанова и Мария Чомарова от Фондация “Асоциация Анимус” споделиха опита си от прилагането на модела в София.
За начало Камелия Николова от ДАЗД въведе аудиторията в същността на Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция и предпоставките за неговото създаване. В него се включват две категории участници: отдел „Закрила на детето”, представител на кмета на общината, органите на МВР и алтернативни представители, като 1/3 от тях са представители на образователните институции.
Според статистиката на ДАЗД 31 пъти е свикан мултидисциплинарният екип в извънредно време, в 7 области на страната, по 956 случай е сезирана Районната прокуратура. Част от проблемите ДАЗД вижда в неподготвените специалисти и спешното настаняване на децата в кризисни центрове. Една от препоръките е за обстоен анализ на услугите за деца, преживели насилие.
Проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП, представи изследване в действие на взаимодействието на държавните и местни органи при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие (по проект “Правосъдието, приятел на детето – обучение на професионалист за по-добро взаимодействие”).
„Нужно е децата да бъдат по-добре информирани за техните права”, заяви проф. Нели Петрова. Според нея е необходимо да се направи анализ по кои сигнали се свикват срещи на Координационния механизъм за взаимодействие, кой участва и как. Наблюдението й е, че в по-малките градове представителите на отделните институции, част от Координационния механизъм, се познават по-добре, отколкото в големите градове.
От Сдружение „Деца и юноши” споделиха, че се чувства недостиг на детски психиатри, а след като детето бъде настанено в кризисен център, случаят му спира да бъде разглеждан.
Малена Филипова от Върховната касационна прокуратура изрази мнение, че “заради неглижиране на хулиганските прояви все по-често се стига до тежки форми на насилие и проблемът се задълбочава”. “Трябва уличното настоятелство да сигнализира при хулиганство.”, допълни тя.
Мария Чомарова от Фондация “Асоциация Анимус” сподели, че социалните услуги, които са лицензирани, могат най-добре да преценят кога да се свика Координационния механизъм за взаимодействие.
Г-жа Предова от МОН също потвърди, че е необходима по-голяма яснота за състоянието на детето след настаняването му в кризисен център, нужна е и обратна връзка от МВР към училището.
След дискусията Милена Харизанова представи модела „Зона ЗаКрила”, който стартира през 2015 г и какви са ползите за децата. За две години обратната връзка от децата е положителна, те получават информация за своите права и смисълът на синята стая за щадящо изслушване е много голям. От своя страна ИСДП изпраща оценка за готовността на детето да бъде разпитвано. Проф. Нели Петрова запозна аудиторията с модела „Барнахус” и международните стандарти, както и 10-те стандарта на модела, а Катя Кръстанова от Асоциация “Анимус” представи предизвикателствата пред Зона ЗаKрила.
Статистиката от Уницеф – България сочи, че към 30.06.2017г. 410 са получилите подкрепа, от които 228 са деца, 182 – възрастни.
Над 480 деца са обхванати от превенция в детски градини и училище, 84 са подложени на домашно насилие, 60 – сексуално, 29 – физическо и 15 – булинг. На 152 деца е правено психологическо консултиране.
Форумът завърши с представяне на реални случаи на деца, преживели насилие, които са получили подкрепа от Зона ЗаКрила – Монтана, Шумен и София.
Целия запис може да гледате тук
Снимка: pixabay.com