Софийският университет бе домакин на второто биенале Гражданско участие, организирано от Форум Гражданско участие заедно с Българския център за нестопанско право в партньорство с Европейския съвет за външна политика и Фондация BlueLink.
Събитието бе открито от Ива Таралежкова, председател на Управителния съвет на Форум „Гражданско участие“.„В първите дни на Новата година и в началото на българското председателство на съвета на ЕС бихме желали да обсъдим заедно постиженията и предизвикателствата пред гражданското участие на национално, но и на европейско ниво“, заяви г-жа Таралежкова.
По думите й, заглавието на дискусията „Българите идат“ е заимствано от театрален спектакъл на Плевенския драматичен театър с автор и режисьор Димо Дешев, в който много точно се поставят въпросите, които си задаваме и днес – Кои сме ние, българите? На какви ценности сме носители? Какво можем да дадем, какво можем да почерпим от нашата европейска принадлежност? Каква е българската идентичност? Какво е ДНК-то, на което сме носители?
Ива Таралежкова отбеляза, че в рамките на дискусията ще бъдат обсъдени предизвикателствата пред нас като гражданско общество, какви са общите въпроси, които си поставяме в национален и в европейски контекст като представители на граждански организации, на медии, на университета, на академични институции и др. В рамките на срещата ще бъдат очертани основните препоръки и изводи, които излизат от изследването на Индекса на гражданското участие за 2016 – 2017 г. и най-вече препоръките за подобряване на средата и ефекта от участието
„Ще се запознаем и с опита на нашите колеги от Естония, които ще ни предадат щафетата и задачите, по които да работим съвместно и на европейско ниво в рамките на нашето председателство. Идеята е да предадем щафетата и на нашите колеги от Австрия, които ще председателстват Съвета на Европейския съюз през второто шестмесечие на 2018 г.“, каза още Ива Таралежкова.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че темата за гражданското общество е изключително важна, защото то е сериозен фактор в развитието ни днес. Гражданското общество може да участва по различен начин в развитието на страната, отбеляза ректорът и добави, че е участвал в редица граждански инициативи и опитът му показва, че най-успешни са инициативите, извършени от или с помощта на неправителствения сектор. Неправителствените организации са инструментът гражданското участие да бъде регламентирано, подчерта проф. Герджиков.
Най-важното от всичко е да осигурим гражданското участие при подготовката на нормативни актове. „И при законодателните инициативи, и при изготвянето на подзаконовите нормативни актове гражданското участие често се игнорира и резултатът никога не е добър“, добави ректорът и подчерта, че трябва да има обществени обсъждания.
По време на събитието беше представен индексът на гражданското участие, който си поставя за цел да насърчи активността на гражданските организации и да мотивира институциите да включат гражданите реално в процесите на обществено значими решения. Индексът за гражданското участие в България за 2017 година е 3,53 (по шестобалната скала). Най-високата оценка е по отношение на осъществените практики, но все още остават по-ниски оценките за „ефект“ и „промяна на средата“ – съответно 3.27 и 3.32
„Гражданите стават все по-активни на местно ниво, там където наистина има проблеми, засягащи пряко техния живот. В малките общини, в квартали, обикновено виждаме реакция срещу някакво решение. За съжаление това, което наблюдаваме, не е проактивност, където гражданите да предлагат някакви положителни промени, а реагират на нещо, коего ще ги засегне и то в негативен аспект.
Все още обаче не е достатъчен ефектът от участието на гражданското общество в решенията, тъй като общините и държавата нямат дефинитивно задължение да приемат предложенията на гражданите, т.е дори да показват, че са отворени, рядко има обратна връзка, каза Ива Таралежкова.
Беше повдигната и темата за все повечето опити на определени медии да очернят НПО и тяхната дейност пред обществото. Тази тенденция показва нуждата от развитие на медийна грамотност и умения за разпознаване на фалшиви новини още на ниво училище.
Дискусията продължи с доклади, посветени на България в светлината на председателството на Съвета на ЕС, моделът на Естония, приносът на неправителствените организации към европейските теми и политики, Индекса на гражданското участие 2016-2017 и панелна дискусия за послания и препоръки за по-добра среда и ефект от гражданското участие – планиране на конкретни съвместни стъпки за изпълнението им.
Снимка: photl.com
