Единодушно депутатите приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с борбата с домашното насилие. „За“ гласуваха 137 народни представители, „против“ и „въздържали се“ нямаше. Промените са по предложение на председателя на парламента Цвета Караянчева и група народни представители.
С новите текстове се криминализират всички форми на домашно насилие. Още при отхвърлянето на Истанбулската конвенция, управляващите заявиха, че ще борят домашното насилие с по-строги правила в Наказателния кодекс. Предвижда се до 5 години затвор за психически тормоз. Осигурява се и защита на жертвите на принудителните бракове. Лишаване от свобода до една година или пробация може да получи човек, който системно преследва някого и създава у него страх.
Депутатите се разбраха между първо и второ четене на закона да се прецизират някои текстове, които, според опозицията, може да създадат проблеми .
У нас няма пълна, всеобхватна статистика за жертвите на домашно насилие. Причината е в това, че част от тях така и не търсят помощ и остават анонимни. Асоциация „Анимус“ събира собствени данни. През 2017 г. помощ са потърсили над 1 700 жертви на домашно, сексуално насилие и трафик на хора. На националната телефонна линия за деца са проведени и близо 700 консултации във връзка с насилие върху деца. Домът, зад чиито стени се случват ужасни неща, често остава затворен. И никой не разбира за преживяното от жертвите. Превенцията срещу домашното насилие е много слаба, казват от Фондация „Анимус“. А когато вече е късно за нея – не навсякъде в страната има кой да помогне.
Травмата и самото насилие имат такъв ефект върху жертвите, че те смятат, че те са причина, че те са виновни, казва Диляна Маркова – експерт международни програми Фондация „Асоциация Анимус“. В 16 от 28 областни центрове в България няма нито една услуга за пострадали от насилие – нито кризисен център за настаняване, нито дневни консултативни центрове. От Фондация „Анимус“ определят промените в наказателния кодекс като стъпка в правилната посока, но казват, че законът не може да реши проблема, ако не бъде прилаган.
Примерите го доказват: Имаме издадена заповед ограничителна по отношение на майка и на дете, разказва Диляна Маркова. Бащата задържа детето и полицията казва: „ми не, нищо няма да направим“. Какво значи това? И още от натрупания опит на фондацията – лекари, установили следи от насилие, често не издават медицинско. Нищо че законът ги задължава. Вместо това препращат жертвите към съдебна медицина, за да си издадат там документа. А това струва пари, които пострадалите невинаги имат. И така омагьосаният кръг се затваря. А като поставим фокуса върху децата, насилието и сексуалната експлоатация, то информационните кампании са основни.
Източник: bnt.bg
Снимка: freeimages.com
