В решението си от 19 януари по делото И. П. срещу България (no. 72936/14) съдът в Страсбург прие, че България е нарушила член 5.4 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който засяга правото на арестуваните и лишените от свобода без оглед на основанията да обжалват законосъобразността на своето задържане в съда.
Историята на И. П.
Делото засяга непълнолетния И. П. Той е роден в София през 1999 г. В началото на 2012 г. местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни му налага редица възпитателни мерки, включително поставяне под надзора на обществен възпитател, забрана да посещава определени места и да се среща с определени хора, както и да променя настоящия си адрес. Две години по-късно през февруари 2014 г. комисията стига до извода, че тези мерки не са имали ефект върху поведението му и предлага на съда да го настани във възпитателно училище-интернат (ВУИ). Пред съда И. обвинява втория си баща за своите проблеми и заявява, че се чувства добре сред приятелите си. В началото на април той бяга от дома си и две седмици по-късно е задържан от органите на реда. Изпратен е в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН) към МВР, институция, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Там той изчаква решението на съда да бъде настанен във възпитателно училище-интернат, което се случва в средата на май.
Момчето прекарва 30 дни в дома за временно настаняване. През този период той няма възможност да обжалва решението да бъде изпратен там, а самата институция представлява и функционира като детски арест – помещения с решетки и заключени врати. В нито един момент И. не получава достъп до правна помощ, образование или друга грижа, дължима на децата, лишени от свобода.
Закони и практика
Фактите по делото, наред с конкретното нарушение, повдигат редица въпроси за проблемите на системата на детското правораздаване в България, както и на системата за закрила на деца изобщо. Още през 2011 г. ЕСПЧ се произнася по знаковото делото А. и други срещу България с решение, в което намира нарушения във връзка с липсата на ефективна възможност за обжалване пред съд на разрешението на прокурора да продължи задържането на детето в ДВНМН.
По настоящото дело Съдът разгледа доводите на правителството по допустимостта на жалбата, според които жалбоподателят е могъл да използва Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) като ефективно вътрешноправно средство за защита срещу нарушението на член 5.4 от Конвенцията. Съдът обаче отхвърля тези доводи. Той приема, че в системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните липсва процедура за обжалване на актовете на отговорните за настаняване в ДВНМН деца и изразява съмнения, че разрешенията на прокурора за настаняването може да бъде приравнено към индивидуален административен акт, за да може да се търси отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. През октомври миналата година Конституционният съд, обратно на това прие, че тези актове на прокурора представляват индивидуални административни актове, които могат да се обжалват пред съд по общия ред. В настоящото решение на ЕСПЧ това решение на Конституционния съд не се обсъжда. На свой ред представителите на държавата в производството пред Съда са признали, както и по предходното дело А. и други срещу България, че актът на прокурора относно настаняването в ДВМН не може да се обжалва в съд.
По съществото на оплакванията ЕСПЧ приема, че ситуацията относно възможността за обжалване на актовете на органите за настаняване в ДВМН не се различава от тази по предходното дело А. и други срещу България. Съдът също така приема, че съдебното производство за настаняване във ВУИ не удовлетворява изискванията за съдебен контрол на лишаването от свобода, какъвто се изисква от член 5.4 от Конвенцията, тъй като то има друг предмет. Поради това Съдът намира нарушение на тази разпоредба. Той присъжда обезщетение в размер на 3000 евро на жалбоподателя и още 2000 евро за съдебни разноски. Българският хелзинкски комитет (БХК) подпомогна про боно жалбоподателя в това производство.
За да се постигне реформа в системата на детското правораздаване се изискват спешни законодателни промени. Българското правителство прие да осъществи радикална реформа, включително отмяна на остарелия Закона за борба срещу противообществените прояви от 1958 г., но досега това все още не се е случило.
През септември 2015 г. БХК, Национална мрежа за децата и Институт по социални дейности и практики стартираха кампанията „Детство без решетки“, която настоява за незабавна реформа в детското правосъдие, включваща привеждане на българското законодателството в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и другите международни документи и правни норми, които гарантират спазването на правата на децата – една от най-уязвимите групи в нашето общество.
Източник: bghelsinki.org
Снимка: photl.com
