18 декември е Международен ден на мигранта. На тази дата през 1990 г. ООН приема международната Конвенция за защита на правата на работниците-мигранти и на членовете на техните семейства. Причина за новия международен акт става нарастващият брой на мигрантите в световен мащаб. Ежегодно на този ден, който се чества в много страни, от междуправителствени и неправителствени организации могат да се чуят призиви към световната общност да отделя повече внимание на проблемите на мигрантите и тяхната защита.
Над 2 млн. български граждани са мигранти, а в България около 22% от децата имат родител мигрант.
През 2014 УНИЦЕФ направи проучване за това какъв е ефектът върху децата, чийто родители работят в чужбина. Изследването е проведено сред малко повече от 1000 ученици от 5 до 11 клас и обхваща цялата страна. Според получените резултати близо 23 % от децата в България са с един или двама родители, пребиваващи в чужбина за някакъв период от време. Този дял е най-сериозен в Северозападния регион, където достига до 44%. Според изводите на изследователския екип тази група ученици е с най-висок риск от отпадане от училище, здравни проблеми, социална стигматизация и други форми на маргинализация.
Статистиката показва, че благосъстоянието на децата зависи до голяма степен от това в коя държава са емигранти техните родители. Някои от държавите от ЕС предоставят възможности на емигрантите да вземат със себе си своите деца, като им осигуряват и посещаване на училище или детска градина. В други страни това обаче е невъзможно, поради което децата остават при свои роднини в България. Друг много сериозен проблем е, че деца, придружаващи своите родители в чужбина, търпят сериозни проблеми с образователната интеграция след завръщането си в България. Няма ясни механизми в кой клас трябва да постъпят те и дали това решение трябва да е съобразено с възрастта или образователното ниво, до което са достигнали.
Много деца, които пътуват с родителите си в чужбина, не получават необходимите грижи и условия за качество на живот и образование в приемащата държава и местните агенции за защита сезират българската държава и препоръчват връщането им в България. Има общини в страната, в които цели селища са емигрирали и докато родителите са в чужбина, в населеното място се организира „мрежа“ от роднини и значими близки, които поемат отглеждането и грижата за децата на няколко семейства.
Учениците с един или двама родители в чужбина са в риск от ранно отпадане от училище, ранна бременност, злоупотреба с наркотици и алкохол, влизане в конфликт със закона и други сериозни проблеми, които повлияват на бъдещата им социална траектория. Основен проблем, който изследователският екип извежда, е липсата на актуални бази данни на емигрантите и техните деца, независимо дали те живеят в чужбина или България.
Друг дефицит в българското законодателство е липсата на адекватна нормативна уредба за настойничество и попечителство, която да урежда статута и отношенията на роднините и близките, които се грижат за децата при отсъствието на техните родители.
Друг ракурс на темата са непридружените непълнолетни лица, търсещи закрила в България. Според Евростат през 2015 г. те са 1815, а за периода 01.01.2016 – 31.10.2016 г. по данни на Държавната агенция за бежанци регистрираните непридружени деца са 2457 (424 – малолетни и 2033 непълнолетни). През 2016 г. се наблюдава нова тревожна тенденция – нарастване на броя на малолетните непридружени деца. Въпреки че непридружените непълнолетни са посочени като уязвима група както в европейското, така и в националното законодателство, системата за закрила продължава да изпитва сериозни трудности да предостави адекватна грижа и защита на тези деца. Най-острите проблеми продължават да бъдат свързани с настаняването им в сигурна и защитена среда, осигуряването на представителство, което да гарантира съблюдаването на техните права и най-добър интерес, както и достъпа до образование и социални услуги. Въпреки че спазването на правата на децата бежанци, тяхната уязвимост, необходимостта от предприемане на мерки за обезпечаване на адекватната подкрепа и закрила бяха поставени на фокус на редица форуми на местно, национално и международно ниво, въпреки публикуваните доклади за положението на тази уязвима група деца, както и направените законодателни промени, на практика не се отчита напредък по отношение на грижата за тях.
Препоръките на членовете на Национална мрежа за политиките по отношение на децата бежанци са изразени в годишния „Бележник: какъв е средният успех на държавата в грижите за децата?“.
Снимка: freeimages.com