Олекнаха ли ученическите раници? Време е да зададем този въпрос, защото програмата, с която просветното министерство се опита да облекчи децата, е към своя финал. Според директори мерките са помогнали. Според родители обаче ефектът е частичен.
Учениците носят свръхтежки раници целогодишно, но обикновено на този проблем се обръща внимание само няколко дни около 15 септември. Миналата година Министерството на образованието най-после се зае да олекотява чантите, след като петокласничката Теодора Божкова от столичното 35-о училище “Д. Войников” написа жалба до Агенцията за закрила на детето срещу тежките раници – нейната тежеше 8 кг. Скоро след това МОН предприе редица мерки – отпусна пари на училищата за монтиране на шкафчета в училище, възложи учебниците да се разделят на части, когато е уместно, осигури достъп до електронни варианти на книгите и др. Какво постигнаха тези мерки?
Шкафче за всеки ученик
“Закупуването на ученическите шкафчета бе най-желаната мярка от самите ученици и техните родители за решаване на проблема с тежките ученически раници. Реално тежестта на раницата се олекотява със съхраняваните в шкафчетата учебници, учебни комплекти, учебни помагала, материали за изобразително изкуство, несесери, екипи за физическо възпитание и лични вещи”, коментират от МОН.
По програмата за шкафчетата бяха отпуснати 2.9 млн. лв. – за финансиране на 591 училища за закупуване на 111 743 шкафчета за учениците от 1-ви до 7-и клас. От представените от школата отчети става ясно, че са закупени шкафчета за 112 768 ученици, основно поради договорени по-ниски цени. Най-ниската сума, получена от едно училище, е 314 лв. – в ОУ „Братя Миладинови“, Кърналово, а най-високата – 38 655 лв., в 145-то ОУ „Симеон Радев“ в София.
Няколко месеца след старта на програмата МС отпусна допълнително 6.7 млн. лв. за осигуряване на шкафчета за всички ученици до 7-и клас. “Средствата бяха предоставени през ноември 2018 г. на 1421 училища – за 212 962 ученици. 406 училища вече са били осигурили шкафчета и поради това не са заявили необходимост от средства, а други 14 по обективни причини, включително и изискванията за пожарна безопасност, не са успели да разположат на подходящо място в училището повече шкафчета. Тези училища имат осигурени шкафчета, но не за всички ученици от 1-ви до 7-и клас”, отчитат от МОН, припомняйки, че срокът за закупуване на ученическите шкафчета с отпуснатите от МС средства е до 31 март 2019 г.
Какво се случи извън тази статистика?
Олекотяване – да или не
“Миналата година участвахме в програмата на МОН за закупуване на шкафчета за една паралелка. По-късно се включихме и в постановлението за осигуряване на шкафчета на всички ученици, в резултат на което в момента всичките ни ученици разполагат с такива”, казва Бойка Няголова, директор на СУ “Христо Ботев” в Нова Загора. По думите й децата са доволни и се радват на новата придобивка, в която оставят учебници, помагала, лични вещи, спортни екипи, пособия за рисуване и т.н. Особено доволни били по-големите ученици от 5-и до 7-и клас, които вече се разхождали по коридорите с папки в ръце като “по филмите”. Дали това намалява тежестта на раниците им зависи според нея от личното решение на родителите – някои искат децата им да оставят всичко в училище, други настояват в края на седмицата те да носят вкъщи всичките си учебници, за да работят с тях допълнително или просто за да видят на какво ниво са. “Учениците пак си носят раниците, но все пак са по-леки”, смята Ангелова. По думите й за децата от началния етап хартията си остава традиция и все още книжният вариант на учебниците е по-предпочитан. По-големите пък могат да ползват електронни варианти.
“Със сигурност ученическите раници при нас са олекотени”, смята и Цветанка Цветкова, зам.-директор на 4-то основно училище “Иван Вазов” в Монтана. Школото било едно от първите кандидатстващи по програмата. Бързо намерили кой да достави поръчаните артикули, защото били залети от оферти, нямали и проблеми с пожарната относно безопасността на новите мебели, които са дървени. Така всички 560 ученици в школото вече разполагат със собствено шкафче. Тъй като сградата на школото се поделя от две училища, във всяка класна стая са поставени по 52 шкафчета – 26 за учениците от едната смяна, 26 – за тези от другата. “Раниците обаче наистина са тежки, децата ходят с тях като костенурки”, признава Цветкова. По думите й гланцираната хартия на учебниците е по-дебела и по-тежка, а има и черно-бяла хартия, която е по-лека. Същото е й с тетрадките. Децата обаче харесват повече лъскавите страници. “Не виждам как още повече бихме могли да ги облекчим, освен учебниците им да стоят тук в училище и да не ги носят вкъщи”, разсъждава зам.-директорката.
В основно училище “Васил Левски” в Кнежа си купили шкафчета със собствени средства още преди програмата на МОН. След нея, по която получили шкафчета за децата от 4-ти клас, вече всички ученици могат да се похвалят с такива. В зависимост от броя на учениците в класа понякога две деца делят едно шкафче, но така или иначе в класна стая има поне по 20 шкафчета.
С финансиране по програмата ОУ “Стоян Михайловски” във Варна са шкафчета за половината ученици, а другите имали такива от по-рано. Сега всички 371 деца имат къде да държат вещите си в училище. Зам.-директорът Даниела Георгиева казва, че те се ползват много от децата и в резултат на това раниците им действително намаляват тежестта си. Личното й мнение обаче е, че по-решителната мярка за олекотяване на чантите би била, ако учебниците се правят не от гланцирана, цветна хартия, а от по-лека, черно-бяла, каквато е например вестникарската – както е било по нейно време. Друг работещ вариант според нея е МОН да осигури пълен електронен достъп до всички помагала по даден предмет. “Както учебниците имат електронни варианти, защо да няма и електронни помагала? Ако МОН подпомогне авторските колективи и осигури всеобщ електронен достъп до помагалата, които вече са толкова много, аз бих могла да давам задачи на учениците си от всички тях, без те да си ги купуват”, казва Цветкова.
Пламена Николова от Националната мрежа за децата разказва, че на много места директорите са получили средства за шкафчета, но не са могли да ги оползотворят, защото не са получили разрешение от пожарната за поставянето им в коридорите. Някои местни пожарни отказвали с мотива, че така не остава достатъчно простор в коридора за евакуация, освен това тълкували хартията за рисуване и другите материали, които могат да се съхраняват в шкафчетата, като горими. От НМД са се занимавали с подобни казуси, пишейки писма до съответните институции и обяснявайки, позовавайки се на становище на МОН, че проблем в това отношение не би трябвало да има. Някои директори обаче въпреки това се отказали от програмата, други пък поставили шкафчетата вътре в класните стаи, което според Николова е по-неудачният вариант.
Често обаче решението е въпрос най-вече на организация. “Някои училища и без шкафчета нямаха проблем в това отношение, в други учениците и сега мъкнат тежки чанти”, казва Николова. Според нея рецептата е в преминаването на училищата на една смяна, както и в това учениците да не се претоварват с много домашни, учебници и помагала. “Големият проблем е при големите училища. Представете си 2000 ученици в едно учебно заведение, мястото там е ограничено, нямат място и за шкафчетата, а учениците обикалят стаите и си носят тежките раници”, казва Николова.
Електронни варианти на учебници
Ако човек остави учебника си в училище, трябва да има друг вкъщи, за да си припомни урока или за да си напише домашното. Осигуряването на електронни варианти на учебници, които могат да се отворят на компютъра у дома, също вече е в ход. От миналия април са осигурени средства за ползване на електронно четими варианти на одобрените печатни учебници за учениците от 1-ви до 7-и клас включително. Тяхното съдържание е напълно идентично с това на печатното издание. Електронните издания могат да се ползват в учебния час, а печатните – вкъщи, за самостоятелна подготовка, или обратно по преценка на учителя.
Проверка на “Сега” показа, че въпросните е-варианти се ползват на много места, но предимно от учениците в прогимназиалния етап. На сайта на МОН могат да се открият 13 издателства, които са дали линк за достъп за използване на електронно четимите си учебници. Сред тях са “Просвета”, “Булвест, “Анубис 2000”, “БГ учебник”, “Бит и техника”, “Домино”, “Изкуства”, “Питагор”, “Рива” и др. От министерството обаче твърдят, че всички издателства с одобрени учебници за 1-7 клас са дали свободен достъп до електронните варианти на учебниците си на съответните училища, които са ги избрали, т.е. така достъп до тях могат да имат и родителите.
Учебници в два тома
Друга мярка, която МОН предприе, е промяна в нормативната уредба за учебниците от 1-ви до 7-и клас, които са с обем над 18 печатни коли. Занапред те ще могат да се изготвят като две отделни книжни тела. Разделянето обаче ще бъде възможно, след като изтече тригодишният период за безвъзмездно ползване на одобрените учебници, т.е. чак след 2 г. С промените бе дадена възможност на издателствата да отпечатват учебници на обемна хартия, която е олекотена. Дали изобщо те ще се възползват от тази възможност, предстои да видим.
Меки мерки
“Предвид че олекотяването на ученическите раници е съвместна отговорност на МОН, на училището и на родителите, освен предприетите действия училищните ръководства и учителите, в партньорство с родителите, могат да въведат и други мерки”, казват от министерството. За учебната 2018/19 г. със свое писмо от МОН са отправили препоръки към директорите за последователно провеждане на учебните часове по един и същ учебен предмет, за разяснения сред родители и учители да се преценява за всеки ден точно кои учебници и помагала са необходими, кои могат да се ползват вкъщи или само за работа в клас, както и къде е удачно да се използват електронно четимите учебници – в клас или у дома. Препоръчано е било още, когато към учебния комплект има одобрено повече от едно учебно помагало, учениците да носят само необходимото за конкретния учебен час.
Въпрос на усещане
Ясно е, че МОН няма как да каже с колко грама или килограма са олекнали ученическите раници вследствие на всички взети мерки. А тежестта се усеща най-вече върху детския… или дори родителския гръб. “Раницата ми тази година е също толкова тежка, колкото и миналата година”, казва третокласничка. Майка на второкласник пък споделя, че т.г. чантата на сина й тежи дори повече от миналата година, защото сега имат повече помагала. “Освен два несесера всичко друго в раницата му е учебници, тетрадки и помагала. Тежестта й е толкова голяма, че в понеделник, когато трябва да се занесат всички учебници, го води баща му, който е по-силен, а в петък, когато те се връщат вкъщи, го вземам аз с колата, макар че сме на 10 минути път, защото дори мен ме заболява гърбът, докато се приберем”, признава тя. По думите й децата всеки ден имат български и математика и само пособията по тези предмети са достатъчно тежки за детския гръб.
Източник: segabg.com
Снимка: pixabay.com