Национална мрежа за децата изпрати писмо до политическите партии и до всички отговорни институции по повод нашумелият в медиите и публичното пространство случай на майката от Сливен, чиито деца бяха отнети поради не добри условия на живот. Считаме за недопустимо в държава – членка на Европейския съюз, деца да бъдат разделяни от родителите си поради бедност!, се казва в писмото.
В същото време, от проучване на наши колеги, представители на организации – членове на Национална мрежа за децата разбираме, че майката е израснала в системата на грижи и от 2014 г. и в отдел „Закрила на детето“ е отворен случай за нейната подкрепа като възрастен. По информация на колегите, случаят е комплексен и не е свързан само с фактора бедност. Според нас, повечето от случаите, по които работят социалните работници в системата за закрила са именно такива и този случай не е изключение, а е показателен за острата нужда от повишаване на ефективността на системата и на създаването на ефективни и устойчиви решения в борбата с бедността и социалното изключване.
В началото на юни тази година, Национална мрежа за децата се обърна към премиера Борисов и отговорните институции, за да изрази своето безпокойство по повод продължаващите с години нерешени спешни въпроси, свързани със закрилата и правата на децата в България и системният регрес, който се отразява най-вече върху децата и техните родители.
Сред проблемите, които открояваме като най-съществени, са продължаващата с годините висока натовареност на работещите в системата за закрила, липсата на изисквания за специализирано висше образование и професионални стандарти, качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия и други. Продължава и дублирането на роли и отговорности между Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, което не само не е ефективно в условията на ограничени финансови ресурси в държавата, но и води до размиване на отговорности при решаване на конкретни казуси, мониторинга и контрола на работещите в отделите “Закрила на детето“ по места.
Детските политики и правата на децата са тема, която изисква интегрирана комплексна политика и решения на съществуващите и нетърпящи отлагане проблеми като детската бедност, възприемане на семейно-ориентиран подход към подкрепата за децата и родителите, развиване на услуги и въвеждане на стандарти за ранно детско развитие, продължаване и развиване на процеса на деинституционализация и други.
Един от ключовите фактори за намирането на решение за борба с бедността е въвеждането на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа. Подкрепата, основаваща се предимно през парично подпомагане – социални помощи и социални плащания – е недостатъчна и често пъти, закъсняла, като на практика много често не успява да подкрепи семейството по адекватен начин.
Практическата работа по закрила на детето е затруднена и от недобрата координация и сътрудничество между различните органи, които имат отношение към закрилата на детето. Координационният механизъм за деца в риск и жертви на насилие не е законово регламентиран и често отговорните институции не сигнализират органите по закрила за конкретни случаи включително и с деца, пострадали от престъпления.
През последните години, държавата предприе редица действия за подобряване живота на уязвимите деца, но за съжаление превенцията и подкрепата на родителите и семействата все още не са във фокуса на политиките, програмите и интервенциите – примери за това са Националната стратегия за детето, Закона за закрила на детето, методологията за работа по случай, в която водещият социален работник е по местоживеене на детето, а не на семейството и др. Благосъстоянието на детето е в пряка връзка с благосъстоянието на семейството. Липсата на адекватна подкрепа за родителите и семейства в риск се свързва с по-лоши здравни и образователни показатели, по-висок риск от поведенчески и емоционални проблеми в зрялата възраст, злоупотреба с вещества, престъпност и други предизвикателства, всяко от които носи сериозни обществени последствия и разходи.
В тази връзка, обръщаме се към Вас с призив за преосмисляне на политиките и практиките за децата в България и обвързването им с ефективна подкрепа към родителите и семействата като това следва да се случи както на ниво стратегически и програмни документи – Национална стратегия за детето и семейството, Национална програма за подкрепа на детето и семейството, така и по отношение на законодателната рамка – напр. чрез приемане на нов Закон за повишаване благосъстоянието на детето и/или семейството – и промяна на методиките и стандартите за работа с деца и семейства.
Ние вярваме, че инвестирането в децата и родителите е не по-малко важно от инвестирането в икономиката. Инвестициите в децата, особено в ранното детско развитие, са с много по-висока обществена възвращаемост от инвестициите в повечето други сфери. Подкрепата към родителите и семействата помага на децата да постигнат по-добри резултати, защитават човешките права и спестяват ценни ресурси за цялото общество!
Пълен текст на писмото (368 KB, pdf)
Снимка: Pixabay.com
