Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови?
Основателят на фондация „Сингъл Степ“ е Иван Димов. Това, което го вдъхнови, беше личната история на едно напълно непознато момче, с което се е срещнал в родния му град. Момчето разказало на майка си, че е гей. Тя решава да го заведе на психиатър, което го води до самонаранявания и опити за самоубийство. След тази история Иван си задава въпроса ЛГБТИ („лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс“) хората в България имат ли достъп до услуги за подкрепа и какви са те? Какво прави един млад човек в подобна ситуация? Така се зародила идеята да създаде организация и екип, който да подпомага, мотивира и овластява младежи от ЛГБТИ общността, техните родители, приятели и съмишленици, в процеса на самоосъзнаване, разкриване и утвърждаване на сексуалната им ориентация и полова идентичност.
Кой е най–големият ви успех?
За нас най-големият успех е мащабът на работата и хората, до които сме достигнали през 2017 и 2018. Стартирахме чат, в който младите ЛГБТИ хората имат възможността да споделят и да потърсят помощ. През изминалата година хора от над 85 населени места ни писаха и потърсиха подкрепа. В момента предлагаме консултации с девет психолози в девет града в България. Това е големият ни успех – че успяхме да излезем от София и сме достъпни в много други градове както онлайн, така и офлайн. Гордеем се и с нашите доброволци, които наброяват 20 души. С тяхна помощ за 2018 г. сме отговорили на над 560 онлайн чата за годината, което показва, че има нужда от подобна услуга, особено за хора от труднодостъпни населени места.
А кое е най–голямото предизвикателство?
Най-голямото предизвикателство за нас е публичната среда. Начинът, по който се говори за ЛГБТИ хората в България. В медийното пространство, социалните мрежи, използването на клишета, предразсъдъците и обидите. Чуваме ги и на улицата, в градския транспорт, в училищния двор. Чуваме ги, обаче и от политици, от хора на високи позиции. И когато това се превърне в доминиращ начин на говорене, е много трудно да се обяснят базови факти и истини, като например, че да си гей не е болест.
Какво е посланието на организацията?
Ще се опитам да го обобщя в две изречения. Има път напред и е важно ЛГБТИ хората да знаят, че не са сами, имат подкрепа и възможност да поговорят. Вярваме, че нещата могат да бъдат подобрени, с много усилия, разбира се, но промяната е възможна.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Ако имах вълшебна пръчица, бих премахнала неразбирането, стигмата, езика на омразата и въобще негативизма, който се натрупва върху ЛГБТИ хората.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Често всички ние в ежедневни ситуации не си даваме сметка за негативния език, който използваме, за неуместните дебелашки шеги, които правим на тема различна сексуална ориентация. Може да се окаже, че сред най-близките ни хора, приятели, съученици, колеги има ЛГБТИ хора, които, без да искаме, дълбоко обиждаме и вкарваме в ситуация на стигма, неразбиране, тревожност. Така че, нека си даваме сметка и бъдем по-критични към подобен език.
