На 21 септември 2017 г. организации от цяла Европа- Австрия, България, Словакия, Сърбия, Чехия, Украйна и много други обединиха сили и се включиха в кампанията за живот без насилие, организирана от WAVE /Women Against Violence Europe/. Координатор на кампанията за България е Фондация “П.У.Л.С.”-Перник в партньорство с фондация „Български център за джендър изследвания” – София и Хасково и със съдействието на останалите членове на Алианс за защита от насилие, основано на пола/АЗНОП/.
Целта на кампанията е да се призоват отново правителствата да предприемат адекватни действия за елиминиране на насилието, основано на пол.
Насилието срещу жените е тревожно и доста често явление. Всяка трета жена на възраст над 15 години в Европа и по света е пострадала от психическо, физическо и/или сексуално насилие. Между 40% и 70% от потърпевшите (в зависимост от европейската страна) са били убити от техните настоящи или бивши партньори.
В България само през последните 3 месеца се случиха няколко ужасяващи убийства на жени, извършени от техните партньори. В голяма част от тези случаи жените са алармирали институциите, че се намират под заплаха, но въпреки това не са били предприети по-стриктни мерки и се е стигнало до фаталния изход. Въпреки съществуващия в България Закон за защита от домашно насилие, не се прилагат адекватни наказателни действия спрямо извършителя на насилие и съответно защитата, която се оказва на потърпевшите и техните деца, не е достатъчна.
За да има реална промяна и надеждност в прилагането на законодателството по отношение на насилието, основано на пола, е необходимо България незабавно да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), която задължава държавите да въведат редица наказателно-правни и социални методи за превенция и борба с насилието, основано на пола.
На 21 април 2016 г. България подписа Конвенцията, но тя не бе ратифицирана, поради което все още не е влязла в сила. Конвенцията е най- високият и надежден регионален стандарт за защита срещу всички форми на насилие срещу жените, като домашно насилие, сексуално насилие, преследване, сексуален тормоз на работното място, насилствени бракове. Конвенцията изисква от държавите приемането на специално законодателство или засилване на съществуващото такова в тази област, засилване на процесуалните гаранции за пострадалите, като особено внимание се обръща на осигуряването на спешна защита и на преследването и наказването на извършителите.
Едва след ратификацията на Истанбулската конвенция е възможно пълното и отговорно синхорнизиране на българското законодателство с изискванията на Конвенцията.
Затова е необходимо държавата да започне процес за незабавна ратификация на Истанбулската конвенция и паралелно да се приемат най- спешните законодателни промени в наказателното законодателство за най- строго преследване и наказване на извършителите на насилие.
