Коментар на Маргарита Тодорова, директор на ОУ “Св. Климент Охридски”, гр. Кърджали, по повод промените в оценяването от 1 до 3 клас.
Дългогодишният ми професионален опит ме водеше до извода, че непременно трябва да има винаги и навсякъде оценки. Наблюденията ми в последните години на децата и учениците, динамичната училищна и социална среда обаче ми промениха мнението.
Първи клас – не трябва децата да се делят на знаещи и незнаещи, на можещи и неможещи. Трябва да им се даде на всички равен шанс в първите дни на училищния живот, започват съвсем нов етап в живота, друг режим и е много трудно за всички. Да се подпомагат някои деца, където е необходимо, други да се стимулират с елементарни и много на брой дидактически средства. През целия първи клас с помощта на двамата учители и родителите, те трябва да излизат почти еднакво ограмотени и най-вече ограмотени.
Втори и трети клас – тук вече ще се развиват интересите на децата и ще се наложи повече работа в ИУЧ и ФУЧ за напредналите и консултации с изоставащите. По-ярко изразени дидактически материали, приближаващи се към петобалната система на оценявяне, без двойка. Вкарване на моралните награди, като ръкопляскания, писане в наредба, минаваща през цялото училище. Това, което аз правя вече 3 години, е грамоти за децата и учениците и благодарствено писмо и към родителите.
Четвърти клас – вече им се обяснява, че завършват степен и трябва да имат оценки, като активно се въвежда точковата система. Учениците трябва постепенно да преминават към картинки, точки и в края на началната степен – към извоюваните си оценки.
С една дума, аз подкрепям новата Наредба 11 за оценяването. Смятам, че на децата от началното училище трябва да им се даде шанса да се развиват, да добиват самочувствие, да не са смачкани, да не са бележкари, да не зубрят, да разсъждават логически, да изказват свободно мнението, защото няма да му пишат двойка. Целта и мечтата ми е децата да са щастливи и с огромно желание да идват на училище.
За да се получи, за да има резултат, съм убедена, че трябва да го проумеят началните учители, доста от тях още не могат да приемат различните деца.
Аз съм оптимист и съм убедена, че в годините наистина учениците ще идват в прогимназията смели и щастливи.
Снимка: photl.com
