На 28.02.2017 г. се проведе Национален дебат „Отговорно за здравето – важните политики, ключови решения, възможни предизвикателства“, организиран от Националната пациентска организация и сп. „Мениджър“. Дебатът беше подкрепен и от Българския лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Българската стопанска камара, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Български зъболекарски съюз и Съюза на българските медицински специалисти.
Участие в дебата взеха четири политически партии: ПП ГЕРБ, Коалиция „БСП за България“, Коалиция „Обединени патриоти“ и Коалиция „Реформаторски блок – Глас народен“, като техните представители д-р Даниела Дариткова – Проданова, проф. д-р Георги Михайлов, д-р Султанка Петрова и д-р Ваньо Шарков имаха възможност да представят основните акценти от здравните си платформи, както и да отговорят на предварително поставени въпроси в рамките на 5 основни теми – здравно-осигурителен модел; профилактика и здравно образование; лекарствена политика; задържане, стимулиране и развитие на човешките ресурси в здравеопазването и приоритети на България по време на председателството на ЕС.
По време на представянията и дискусиите ясно беше подчертана и оценена нуждата от въвеждане на електронно здравеопазване в страната. Повечето представители на политическите партии подкрепиха създаването на национална електронна система, която да обедини всички институции, свързани в здравеопазването, и чрез която да се подготвя информация и анализи, които да бъдат отправната точка на разработването на здравната политика в страната.
Представителите на бизнеса и браншовите организации споделиха своето очакване към участващите политически партии за ясни приоритети и консенсус по отношение на здравната политика, които да доведат до приемственост на взиманите решения и тяхната устойчивост. Други ключови теми, които бяха повдигнати от бизнеса, са достъпа и стимулиране на иновациите, въвеждане на модел, ориентиран към резултатите и ефекта за пациентите от тяхното лечение, а не върху разходите.
Заплащането в денталната медицина беше посочено от д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз, като пример за успешна практика в посока резултатност. Беше подчертано, че все още българските политици и обществото като цяло продължават да са в дълг към децата с тежки заболявания и възрастните хора и че те трябва да бъдат изведени като приоритет, а не да бъдат равнопоставени с останалите групи в обществото.
Развитието на механизмите за финансиране на здравеопазването чрез поетапна демонополизация на настоящия здравноосигурителен модел е сред основните мерки, които предвижда ПП ГЕРБ, според д-р Даниела Дариткова-Проданова. Надграждането на действащия модел и подобряването на възможностите за допълнително доброволно здравно осигуряване, наблегна д-р Дариткова, от своя страна е пряко свързано с остойностяването и прецизирането на основния пакет медицински дейности.
Хората с високи доходи да поемат сами здравноосигурителните си вноски, да се демонополизира НЗОК, държавата да мобилизира ресурсите си за намаляване броя на хората, които не плащат за здраве, са част от мерките, които Коалиция „Обединени патриоти“ предвижда за осигуряване на финансиране на здравеопазването, съобщи д-р Султанка Петрова, кандидат-депутат от Коалицията.
Зад регламентираното интегриране на възможностите за допълнителното доброволно здравно осигуряване в системата на здравеопазването с цел генериране на допълнителен финансов ресурс застана и представителят на Коалиция „Реформаторски блок-Глас народен“ д-р Ваньо Шарков. Той се обяви също за промяна в статута на лечебните заведения в посока премахване на търговския им статут, за развитие на системата на спешната помощ, която е особено важна за малките населени места.
Необходимостта от провеждане на ефективни скринингови програми както за социалнозначими, така и за редки заболявания, също обедини участниците в дискусията. Проф. д-р Георги Михайлов, кандидат-депутат от Коалиция „БСП за България“, заяви, че е нужно създаване на междуинституционална програма за духовно здраве на подрастващите, която трябва да включва различни дейности не само в тесния смисъл на понятието душевно здраве, но по отношение на голяма част от аспектите на живота въобще. Той подкрепи и нуждата от специализирана детска болница, която да обедини разпокъсаните детски клиники и да гарантира модерна здравна грижа на децата.
Достойното заплащане е основният начин за справяне с кадровия проблем според Милка Василева, председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В момента има недостиг на 30 хил. медицински сестри в България. Средната им възраст е 53 години, а на акушерките – 51, поясни тя. В това време подготовката на сестри и акушерки е на много високо ниво и затова те са търсени и добре платени извън страната.
Национална мрежа за децата се включи в събитието като постави въпроси относно приоритизирането на майчиното и детско здраве, за необходимостта от инвестирането в ранното детско развитие и ясно лидерство по темата, развиване на конкретни програми и обучение на специалисти за ефективно въвеждане на здравното образование и предложение всички поставени на форума и допълнитело изпратени въпроси да бъдат проследени в рамките на идеята за Борд на здравето, предложена от Максим Майер, управител и редакционен директор на сп. „Мениджър“, и Консултативния съвет „Партньорство за здраве“. Всички предварително изпратени към организаторите въпроси от страна на Мрежата могат да бъдат разгледани тук.
За повече информация за събитието, може да се свържете с Мила Ташкова на [email protected]
Вижте отправените от Национална мрежа за децата въпроси преди събитието – qs_nmd_health_debate_28022017_additional
