Семейство Новини

На 1 декември 2016 г. в Европейския парламент в Брюксел се проведе кръгла маса, организирана в рамките на инициативата „Независим живот за Европа – мониторинг на европейските структурни фондове“. Събитието бе открито от Мейрийд Макгинес, вицепрезидент на Европейския парламент, Майкъл О,Флаърти, директор на Европейската агенция за основни права (FRA) и Герард Кин, директор на Центъра за право и политики, свързани с уврежданията в Галуей и съпредседател на инициатиавата. Участниците включваха представители на Европейската комисия, неправителствени организации и мрежи, както и депутати от Европейския парламент.

Някои от ключовите послания, отправени по време на форума, бяха свързани с необходимостта от:

• Разглеждане на темата за правата на човека и децата не като страничен въпрос, а част от всичко, което Европейския съюз прави;
• Прилагане на регулациите на практика и мобилизиране на гражданското общество за оказване на натиск над отговорните институции;
• Дефиниране и концептуално съгласие по подходите към термини като деинституционализация, услуги в общността и др. включително целите на структурните реформи и обвързването им с правата и качеството на живот.

Жана Хейнсуърт, генерален секретар на европейската мрежа Юрочайлд, повдигна въпроса за необходимостта от интегриран подход в политиките на ЕС и по-добра координация между темите, свързани с деинституционализацията и борбата с бедността, жилищната политика, интеграцията на ромите и уязвимите групи, образованието и др.

Тя обяви и началото на втората фаза на кампанията „Да отворим врати за децата на Европа“, която вече има и нови партньори – SOS Детски селища, ФИЦЕ, ИФКО, Hадежда и домове за децата и включва държави от Западна Европа, не само от бившите социалистически страни.

Дани Колева от Национална мрежа за децата бе поканена да допринесе към втората сесия на събитието относно регламента на фондовете за в бъдеще като сподели опита на България. Основните акценти, представени от нея, бяха свързани с:

• необходимостта от промяна на фокуса на инвестициите от сгради и центрове към подкрепа на родителите и семействата. Тя посочи, че тази тема също е пример за нещо, което присъства в редица стратегически и програмни документи, но често подходът в политиките и практиките е родителите да се разглеждат като „безотговорни“ включително да бъдат санкционирани и наказвани за това, че не могат да си позволят да изпратят детето си на училище.
• Спешната нужда от повишаване капацитета на системите за закрила и социалните работници, които са отговорни за оценките на нуждите, управлението на случаите и цялостната координация с другите професионалисти,
• Включването на неправителствените организации в цялостния цикъл на програмиране, изпълнение и мониторинг и
• Промяна на парадигмата от разглеждане и измерване успешността на структурните фондове през „усвояване“ към качествено управление и прилагане, което да е обвързано с постигане на целите и структурните реформи, към които те са насочени.

Вижте повече за кампанията “Да отворим врати за децата на Европа” тук

Снимка: pixabay.com