На 1 декември 2016 г. в Европейския парламент в Брюксел се проведе кръгла маса, организирана в рамките на инициативата „Независим живот за Европа – мониторинг на европейските структурни фондове“. Събитието бе открито от Мейрийд Макгинес, вицепрезидент на Европейския парламент, Майкъл О,Флаърти, директор на Европейската агенция за основни права (FRA) и Герард Кин, директор на Центъра за право и политики, свързани с уврежданията в Галуей и съпредседател на инициатиавата. Участниците включваха представители на Европейската комисия, неправителствени организации и мрежи, както и депутати от Европейския парламент.
Някои от ключовите послания, отправени по време на форума, бяха свързани с необходимостта от:
- Разглеждане на темата за правата на човека и децата не като страничен въпрос, а част от всичко, което Европейския съюз прави;
- Прилагане на регулациите на практика и мобилизиране на гражданското общество за оказване на натиск над отговорните институции;
- Дефиниране и концептуално съгласие по подходите към термини като деинституционализация, услуги в общността и др. включително целите на структурните реформи и обвързването им с правата и качеството на живот.
Жана Хейнсуърт, генерален секретар на европейската мрежа Юрочайлд, повдигна въпроса за необходимостта от интегриран подход в политиките на ЕС и по-добра координация между темите, свързани с деинституционализацията и борбата с бедността, жилищната политика, интеграцията на ромите и уязвимите групи, образованието и др.
Тя обяви и началото на втората фаза на кампанията „Да отворим врати за децата на Европа“, която вече има и нови партньори – SOS Детски селища, ФИЦЕ, ИФКО, Hадежда и домове за децата и включва държави от Западна Европа, не само от бившите социалистически страни.
Дани Колева от Национална мрежа за децата бе поканена да допринесе към втората сесия на събитието относно регламента на фондовете за в бъдеще като сподели опита на България. Основните акценти, представени от нея, бяха свързани с:
- необходимостта от промяна на фокуса на инвестициите от сгради и центрове към подкрепа на родителите и семействата. Тя посочи, че тази тема също е пример за нещо, което присъства в редица стратегически и програмни документи, но често подходът в политиките и практиките е родителите да се разглеждат като „безотговорни“ включително да бъдат санкционирани и наказвани за това, че не могат да си позволят да изпратят детето си на училище.
- Спешната нужда от повишаване капацитета на системите за закрила и социалните работници, които са отговорни за оценките на нуждите, управлението на случаите и цялостната координация с другите професионалисти,
- Включването на неправителствените организации в цялостния цикъл на програмиране, изпълнение и мониторинг и
- Промяна на парадигмата от разглеждане и измерване успешността на структурните фондове през „усвояване“ към качествено управление и прилагане, което да е обвързано с постигане на целите и структурните реформи, към които те са насочени.
Вижте повече за кампанията “Да отворим врати за децата на Европа” тук
Снимка: pixabay.com
