Национална мрежа за децата приветства усилията на Министерство на образованието и науката да намали съществуващите неравенства в образователната система и да насърчи ясна и прозрачна система за записване на децата в първи клас, като в същото време категорично се противопоставя на предложението за въвеждането на критерий за уседналост 3 години при приема за първи клас в общини, които имат повече от едно училище.
Считаме, че предложението за въвеждане на критерий за уседналост 3 години при приема в първи клас, противоречи на разпоредбите на ЗПУО (в частност чл.59), който де факто разпорежда общините и органите на местното самоуправление да определят критерии, свързани с приема, преместването и отписването на деца и ученици включително проблема, свързан с „повече желаещи отколкото места“, се казва в становище на Национална мрежа за децата.
Според нас, въпреки добрите намерения за намаляване на неравенствата, предложението отнема свободата на избор на родителите да запишат детето си в предпочитаното училище, ако то не е в района им и стеснява избора им практически до едно училище и дори е възможно да няма условия за избор между две квартални училища в близост едно до друго. По този начин децата ще бъдат насочени към определено училище по чисто механичен принцип, а не поради преценка и решение на неговите родители за това какъв би бил неговият най-добър интерес. Друг фактор, който не трябва да бъде забравян, е и съществуващата силна социално – икономическа сегрегация по райони и квартали в страната, включително наличието на така наречените гета и политиката на държавата за десегрегация.
На практика, децата и родителите ще се окажат „закрепостени“ за един адрес поне 3 години преди детето да постъпи в първи клас, тъй като при закупуване на ново жилище или смяна на адреса, те автоматично ще отпаднат по критерия, който дава най-голямо предимство, тъй като няма да имат максимален брой точки нито по стария си адрес, нито по новия. Срок от 3 години е достатъчно дълъг, за да са напълно допустими такива обстоятелства по преместване или смяна на наеманото жилище, при която не може да има пълна предвидимост.
Какво представлява районирането и какви са неговите предимства и недостатъци?
Наблюденията и обратната връзка от редица родители, граждански организации и експерти показват, че съществуващата в миналото практика за прием на децата в първи клас, при която липсваха ясни критерии, обвързани с района, в който живеят децата, както и местоработата на родителите водеше до редица проблеми включително неудобства и стрес сред родителите и техните близки, които трябваше да се редят от ранни зори пред определени училища в периодите на записване, и корупционни практики.
В редица европейски държави, които имат успешни образователни системи, районирането е обичайна практика и е насочено към преодоляване на неравенствата и стимулиране на по-добри образователни резултати за всички деца. Районите обхващат определена територия около училищата и понякога съвпадат със съществуващи административни деления, но могат да се определят по целесъобразност от съответната община или друг публичен орган.
Според доклада на Световна банка „Как България може да подобри образователната си система?“ , представен през ноември 2014 г., близо три години училищно обучение е преднината на учениците в „елитни” училища пред връстниците им в обикновените училища в страната. Резултатите на учениците, които живеят в градските райони, са с 90 точки по-високи (или повече от две години училищно обучение) в сравнение с тези на учениците от селските райони. Ранното насочване на учениците според способностите им, демонстрирани след полагане на тест, допринася за екстремното разслоение сред учениците и училищата.
Според образователните експерти, училищата, пpиемащи cамо деца, които и бездруго ще се справят добре, имaт нисък принос към решаване на основните проблеми в българската образователна система, включително и ниските резултати на българските ученици в международните сравнителни изследвания. Задачата на образователната ни система би следвало да реши въпроса как децата, които се справят средно добре, да започнат да се справят много добре и как да се намали много големия брой деца, които се справят много зле. За да допринесе за тази важна мисия, едно училище трябва да приема всякакви деца – и от бедни, и от богати семейства, и много добре подготвени, и по-слабо подготвени и да стимулира ученето чрез игра, получаването на удоволствие от учебния процес и разкриване на възможностите на децата.
Когато на местоживеенето или местоработата се даде по-голяма тежест, резултатът е същият като при районирането – приемат се първо децата, които живеят в района, и ако останат места се приемат децата от други прилежащи райони или по допълнителни критерии.
Автоматичното райониране може да доведе до редица проблеми включително липса на избор от страна на родителите, чувство на несправедливост в обществото, както и да затвърди статуквото и влоши достъпа до качествено образование в силно социално-икономически сегрегирани райони и квартали.
Национална мрежа на децата вярва, че задача на образователната система е да допринася за намаляване на образователните неравенства, а не да ги задълбочава. Още при обсъжданията на концепцията на новия Закон за предучилищно и училищно образование, организацията заяви своята позиция против ранното профилиране на децата и допускане на ранен прием в „елитни“ паралелки и училища, т.е след 4-ти или 5-ти клас. Освен увеличаване на неравенствата в системата, както посочват редица международни изследвания и доклада на Световна банка, ранното селектиране на децата подлага на високо напрежение децата и родителите, стимулира системата на частните уроци и поставя в неравностойно положение онези деца и семейства, които не могат да си ги позволят.
В основата на визията за образованието на Национална мрежа за децата е промяната от училище с високи стандарти към училище с високо качество. На практика, тази промяна означава преминаване от ситуация, в която се отсяват най-добрите ученици към такава, в която се обучават всякакви ученици; от подготовка за съревнование към подготовка за учене през целия живот. Училище, в което децата и младите хора не се движат по предначертан от възрастните път, а се учат как да откриват, да правят избори и да понасят последствията от тях. В тази промяна, учителите ценят въпросите, интересите и възможностите на учениците и използват учебните планове, програмите и учебниците като средства, а не като централно зададена цел. Директорите са ефективни лидери на училищната организация и се фокусират върху развиването на ефективна общност, базирана на споделени ценности и цели.
Пълен текст на Становището на Национална мрежа за децата Становище НМД Наредба за организация на дейностите в училище (PDF, 340 КВ)
Снимка: SolySim Photography, НПО Портал
