През ноември 2016 г. Национална мрежа за децата изпрати официално писмо до министър Зорница Русинова, в което моли за представяне на официалната позиция на Министерство на труда и социалната политика по отношение гарантиране на достъп до услуги за подкрепа и закрила за децата в конфликт със закона, децата под минималната възраст за наказателна отговорност и децата със статусни нарушения.
В отговора си с писмо от декември 2016 г. МТСП изрази становище, че чрез социални услуги не може да се отговори на специфичните потребности на децата в конфликт със закона. Национална мрежа за децата обаче настоява институцията да изясни и преосмисли позицията си относно участието си в реформата на системата за детско правосъдие и възприемането на тази група деца като деца в риск. Много организации-членове на Мрежа за децата, работещи в областта, изразиха подобни становища по темата.
Като неправителствена организация, която обединява усилията на водещи експерти в областта на детското правосъдие, бихме искали да изразим нашите притеснения и неприемане на аргументите и позициите на Министерството, свързани с неразпознаването на децата в конфликт със закона, включително децата под 14 години, като целева група, която има нужда от социални услуги, социална работа и подкрепа, както и изключването им от мерките и дейностите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
Не бихме се съгласили с интерпретацията, че от Национална мрежа за децата настояваме за прехрърляне на работата с тези групи деца изцяло „в ангажиментите на МТСП“. Противно на това, Мрежата от години се застъпва за установяване на обща концепция и философия за работа за деца в конфликт със закона между различните институции и заинтересовани страни и гарантиране на взаимодействие между системата за правосъдие и системата за закрила чрез осигуряване и прилагане на механизми за междуинституционално взаимодействие, професионална координация и насърчаване на мултидисциплинарен подход.
В същото време обаче, според нас, за да се случи реална реформа в системата за детско правосъдие, ролята на МТСП не би могла да бъде второстепенна, а точно обратното. Социалната работа е най-важният елемент за гарантиране правата на тези деца на закрила и подкрепа.
Многогодишният опит на организациите-членове на Национална мрежа за децата, както и редица изследвания сочат, че преобладаващата част от децата, извършили престъпление или противоправно поведение, са изложени нa бедност, насилие, неглижиране и други рискови фактори . Именно поради тази причина, в голямата си част те вече са били „случаи“ на социалната система, а не са изолирана група деца, която тепърва предстои да бъде включена към задълженията на отделите „Закрила на детето“. Още повече, че профилът на настанените показва, че повече от една трета от децата в Социално-педагогически интернати (СПИ) и Възпитателни училища-интернати (ВУИ) „идват“ от други институции за деца, като например ДДЛРГ. Тези данни показват ясно, че социалната система е длъжник на тези деца, а не обратното, тъй като подкрепата на по-ранен етап се е оказала неефективна.
Отделно от това, извършването на престъпление или противоправно поведение не отменя правата на детето, установени в Конвенцията на ООН, на живот в семейна среда и закрила и гарантиране на неговия най-добър интерес. Това означава, че „консултативните услуги, които ще бъдат създадени“ при евентуална реформа в областта в никакъв случай не биха могли да заменят услугите за подкрепа, с които разполага социалната система.
На базата на тези аргументи, от Национална мрежа за децата сме крайно несъгласни с позицията на МТСП, че „чрез социални услуги не може да се отговори на специфичните потребности на тези деца“. Именно спецификата на децата в конфликт със закона и децата под минималната възраст за наказателна отговорност ги прави особено уязвими, следователно особено нуждаещи се от социални мерки, индивидуална оценка, работа с психолог и достъп до ефективни програми и услуги за превенция, подкрепа, реинтеграция и ресоциализация.
Позицията на МТСП относно децата под минималната възраст за наказателна отговорност също е повече от противоречива. Според чл. 32 от Наказателния кодекс на Република България, малолетните лица, ненавършили 14-годишна възраст, не са наказателноотговорни. В същото време, констатацията в писмото, че с тях „трябва да се работи, така, както и с децата над 14-годишна възраст“ сякаш обезсилва разпоредбите от Наказателния кодекс, което е озадачаващо. С други думи, МТСП отказва да разграничи малолетните от непълнолетните извършители, което, освен че е в контраст с българското законодателство, противоречи и на редица международни стандарти по въпроса, според които малолетните трябва да са обект единствено на подкрепа и закрила. Обръщаме внимание, че ежегодното изследване на състоянието на СПИ и ВУИ, извършвано от ДАЗД, сочи че близо една четвърт от настанените в интернатите деца за именно малолетни.
Според Национална мрежа за децата включването на децата в конфликт със закона в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е крайно необходимо, тъй като според Националния статистически институт близо 10 000 деца през 2015 г. са преминали през Детските педагогически стаи. Значителният брой на въвлечените ежегодно в системата деца означава, че съществуващата система не работи по начина, който се очаква от нея. В този случай, още по-малко валиден е аргументът, че СПИ и ВУИ са със статут на образователни институции и попадат в обхвата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, тъй като самите СПИ и ВУИ обхващат едва малка част от децата, засегнати от съществуващото законодателство.
Подкрепяме позицията на наши организации – членове, че становищата за политиката на МТСП към децата в конфликт със закона и децата под минималната възраст за наказателна отговорност са израз на наказваща, изолираща и стигматизираща децата концепция, която повечето страни в Европа отхвърлятоще в края на 19-ти век и началото на 20-ти век.
Считаме, че те противоречат и на международните стандарти в областта на правата на децата и в частност правата на децата в конфликт със закона. На практика, позициите на МТСП са в колизия и с Конституцията на Р България, съгласно която „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“
Поради всички тези причини от Национална мрежа за децата с надяваме, че Министерството на труда и социалната политика ще преосмисли позицията си относно ролята си в реформата в системата за детско правосъдие. Преразглеждайки становищата си, институцията ще има възможността да се съобрази с поредица от препоръки от страна на Комитета по правата на детето и други международни органи, както и да предостави помощ на хилядите български деца, станали жертва на съществуващата от 1958 г. в страната система за борба срещу противообществените прояви.
Пълен текст на писмото (25 KB, DOCX)
Снимка: stockvault.net
