Национална мрежа за децата се присъединява към изразените притеснения на граждани и неправителствени организации за това, че предложените промени в медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ са ограничаващи и не предоставят възможност за всички недоносени бебета да се ползват от медицински грижи от най-високо ниво.
Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е, че ползването на най-високия достижим стандарт е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.
Насочваме вниманието и към заложените цели в Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. по отношение на детската смъртност общо за страната, една от които е прекратяване на предотвратимите смъртни случаи на новородени и деца до 5-годишна възраст.
Съгласно Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (2014-2020) у нас ежегодно се раждат около 6000 недоносени деца при раждаемост около 60 000-65 000 годишно (близо 10 % от всички живородeни). Въпреки това, в страната ни липсват данни относно заболеваемостта и късните усложнения при тази рискова група новородени. Не е известен и броят на недоносените деца изискващи рехабилитация, на децата с дихателни, неврологични, очни, ендокринни и слухови увреждания, проблеми с растежа и затруднения в адаптацията в ранната училищна възраст, които посещават училища и т.н.
Конкретни предложения:
Присъединяваме се към изведената препоръка в Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве и настояваме за създаването на единен регистър на всички недоносени деца, което би подпомогнало специалистите да имат пълната информация за детето от раждането му, за заболяванията, развитието и прилаганите лечения и рехабилитация.
Друг важен аспект в работата на здравните специалисти е начинът на съобщаване на новини за увреждане, смърт или неблагоприятна прогноза за дете на неговите родители. Настояваме за надграждане на уменията и провеждане на специализирани обучения за подготовка за разговор с родителите, с цел той да протича по хуманен и зачитащ правата на човека начин – чрез разписан протокол от болницата, в специални стаи/помещения, винаги назовавайки името на детето, а не негов номер или състояние; да се предостави възможност на родителите на мъртвородените деца да имат възможност да се сбогуват с тях и да получат адекватна психологическа подкрепа.
По отношение на коефициента на детската смъртност общо за България целта е достигната, но показателят продължава да е доста по-висок в някои градове, в селските райони и в някои области и по-висок от средното за страните в Европейския съюз (3.69‰) . В тази връзка, както и в миналогодишния доклад на Национална мрежа за децата „Бележник 2017-какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“, отправяме препоръката да се обърне специално внимание на областите от страната (Ямбол, Кюстендил, Монтана, Стара Загора, в които средният коефициент за областта надхвърля 12‰, а в градовете на област Ямбол е даже 15.7‰) и да се реализират целенасочени дейности, които да доведат до намаляване на детската смъртност.
На следващо място бихме искали да насочим вниманието конкретно и върху предложените промени в Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, свързани с промяната на § 1., т. 17 „Потенциална жизнеспособност на плода“ от Допълнителните разпоредби. НМД приветства промяната в снижаването на границата (в разбирането за раждане и аборт) на гестационните седмици и/или теглото на плода (от 26 г.с. и/или при тегло на плода равно и над 800 грама, към 25+0 г.с. и/или при тегло на плода равно и над 700 грама), с което се предоставя възможност за осигуряване на шанс за живот и оцеляване на плода, както и за реализиране правото на достъп до специализирани здравни услуги. У нас буди притеснение допълнителното пояснение „че е налице потенциална възможност да преживее без интензивно дихателно подпомагане“ и ограниченията, които поставя то. В самите мотиви към проекта за Наредба е ясно посочено, че за децата, родени в 22-26 г.с. е невъзможно да преживеят без интензивно дихателно подпомагане.
Ето защо, предлагаме в текста към т. 17 да се добави „независимо дали е роден жив или мъртъв“ и да бъде приета в следния вид: „Потенциална жизнеспособност на плода” е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок (…) гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над (…) грама, независимо дали е роден жив или мъртъв.“
Друг потенциален проблем с въвеждането на дефиницията по т. 17 за нас се явява и ситуацията с гражданската регистрация на новороденото и възможността родените деца под границата на потенциална жизнеспособност, но преживели над 3 дни, да бъдат регистрирани по реда на Закона за гражданската регистрация. Към момента, в предложения текст тази възможност липсва, което от своя страна ще породи невъзможност плодът да бъде регистриран и да получи акт за гражданско състояние, и ще затрудни отчитането на лечението през НЗОК, защото на практика няма да бъде отчетено като раждане, с рождена дата и регистрация.
Предлагаме текстът да се разшири в посока, че децата, родени под 25 г.с. при преживяемост над 72 ч. трябва да се запишат като раждане.
Допълнително, бихме искали да насочим вниманието и към готовността на здравната система, в лицето на здравните професионалисти и необходимостта от високотехнологично специализирано оборудване за осигуряване правото на живот и оцеляване на недоносените деца. За нас водещ проблем е липсата на достатъчно подготвени специалисти, които да отговорят на потребностите на децата. В тази връзка, предлагаме разработването на специална програма/план за задържане на здравните специалисти (лекари, работещи с деца, медицински сестри, акушерки и др.) в България.
Също така, настояваме за разрешаване на основните предизвикателства и проблеми, пред които е изправен акушерският модел на грижа и въвеждането му като ефективна практика и ресурс у нас: законодателно регламентиране на пренаталните, постнаталните и патронажните грижи в извънболничната помощ за бременните жени, младите майки и новородените деца; изработване и приемане на акушерски стандарт, съобразен с европейските изисквания и отговарящ на медицинските практики, базирани на доказателства, с ясно регламентирани права, задължения и компетенции; създаване на законодателни възможности за самостоятелна акушерска практика в извънболничната помощ; въвеждане на мултисекторен подход, който да обединява образованието, здравеопазването, социалната подкрепа и закрила на майчиното и детско здраве.
Пълен текст на становището (26 KB, DOCX)
Снимка: flickr.com
