Специалистите по здравни грижи продължават своите протести с искания за по-добро заплащане и подобряване условията на труд. След среща на 20 март със здравния министър Кирил Ананиев, представители на протестиращите заявиха, че не са доволни от свършеното до момента и не са сигурни дали ще бъдат изпълнени поетите към тях ангажименти. Затова от 21 март и докато не получат сигурност за реализация на исканията си, здравни специалисти в цялата страна ще организират кратки протести пред лечебните заведения, а в София – пред Министерството на здравеопазването.
Участие в протестите заявиха професионалисти по здравни грижи от над 40 града. Медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и други искат еднаква основна заплата за всички специалисти, независимо от местоработата или собствеността на болницата. Настояват да получават поне две минимални работни заплати за страната, или 1120 лв. Сред исканията е още допълнителните възнаграждения и техните размери да са с регламентирани правила и в зависимост от натовареността. Иска се още почасово заплащане на нощния труд, допълнителни пари работа в спешно отделение и други.
На първия протест на 1 март специалистите по здравни грижи дадоха 20 дни отсрочка на здравните власти. Идеята им беше през този период да получат по-голяма яснота за възнагражденията си и как отпуснатите допълнително на общинските и областни болници 30 млн. лв. ще бъдат разпределени. Няколко дни по-късно Кирил Ананиев обяви, че министерството започва анализ на проблемите със заплащането на здравните специалисти. А целта е да се установят размерите на заплатите във всяко лечебно заведение и къде колко не достига, за да се гарантират предвидените в колективния трудов договор 900 лв. начална заплата. На 20 март Ананиев заяви след срещата, че специалистите по здравни грижи не са усетили отпускането на средствата, защото още тече процедура по усвояването на допълнителните пари. Но може би от 1 април хората ще получат своето увеличение, прогнозира министърът. Анализът на практиките обаче показвал, че “няма една с една болница, които да са направили и да работят на някакви правила и принципи, за да има ред за формиране на работната заплата”. С този мотив и с аргумента, че при това положение допълнителни средства само още повече ще задълбочат проблемите и няма да има реално вдигане на заплащането, Кирил Ананиев обясни, че не може да се очаква държавата да отпусне и още пари.
Ананиев обеща да се направи централизирано методика за формиране на заплатите, а в работната група по разработването й да бъдат включени и представители на протестиращите. Ще има представители и на работодателите и на здравните власти. А всяка от страните ще направи свой модел на методика, след което всяко предложение ще бъде обсъдено. Ананиев даде две седмици за тази дейност, но прогнозира, че може да се стигне и до удължаване.
Синдикални и съсловни организации изразиха подкрепа за исканията на здравните специалисти и призоваха отново за диалог.
Ние от Национална мрежа за децата изразяваме своята подкрепа към исканията на професионалистите по здравни грижи, водени от убеждението, че условията на труд и ниското заплащане на акушерките, медицинските сестри и другите специалисти са едни от основните причини за прогресивно намаляващия им брой.
Бихме искали за пореден път да подчертаем, че осигуряването на добра медицинска грижа не е възможно без инвестиции в хората. Това включва специалистите по здравни грижи – акушерки, медицински сестри, лаборанти, рехабилитатори и др. да се чувстват удовлетворени от заплащането, което получават за своя квалифициран, тясно специализиран и хуманен труд. Към момента, за да си осигурят по-добри доходи, много от специалистите по здравни грижи са принудени да работят на повече от едно работно място, да съвместяват длъжности или да работят в след пенсионна възраст, което неминуемо се отразява и на тяхното физическо и психическо здраве.
Липсата на достатъчно кадри се отразява както в качеството на предлаганите здравни услуги, така и във възможностите те да бъдат предоставяни, като още по-критично е положението в малките общини и отдалечените райони в страната ни.
Тази констатация е изведена и в Доклада за България за 2019 г. по Европейски семестър за oценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011, съгласно който „Съотношението 440 медицински сестри на 100 000 души от населението е сред най-ниските в ЕС и е значително под средното за ЕС равнище от 840 сестри, отчасти поради непривлекателните условия на труд. Съгласно Националната здравна карта за постигането на равнището на ЕС са необходими още около 30 000 медицински сестри“.
Обръщаме внимание, че водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е, че ползването на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение. Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите – страни по Конвенцията се стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни услуги.
В тази връзка, изразяваме нашите притеснения относно гарантирането на правото на всяко дете на здраве (включително и достъп до здравни грижи), предвид явната липса на достатъчно медицински специалисти и продължаващото им намаляване. Свидетели сме на ситуация, в която отделения и дори цели болници са застрашени от затваряне, поради липса на медицински специалисти. Възможно предизвикателство пред здравната система е и наличието на специализирана апаратура, доставена било то чрез закупуване или дарение, и липсата на здравни специалисти, които да работят с нея.
За нас, като изход от създалата се криза е изработването на национален план за задържане на здравните специалисти (медицински сестри, акушерки, педиатри и др.) и създаване на достойни условия за труд не само в столицата и големите градове, но и в малките населени места с лидерството на Министерство на здравеопазването. Също така, настояваме и за разрешаване на основните предизвикателства и проблеми, пред които е изправен и акушерският модел на грижа и въвеждането му като ефективна практика и ресурс у нас.
Основните ни препоръки са:
- законодателно регламентиране на пренаталните, постнаталните и патронажните грижи в извънболничната помощ за бременните жени, младите майки и новородените деца;
- изработване и приемане на акушерски стандарт, съобразен с европейските изисквания и отговарящ на медицинските практики, базирани на доказателства, с ясно регламентирани права, задължения и компетенции;
- създаване на законодателни възможности за самостоятелна акушерска практика в извънболничната помощ; въвеждане на мултисекторен подход, който да обединява образованието, здравеопазването, социалната подкрепа и закрила на майчиното и детско здраве.
Пълен текст на писмото (DOCX, 41 KB)
Източник: dnevnik.bg
Снимка: rgbstock.com
