Национална мрежа за децата изрази становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование, № 754-01-14, внесен в Народното събрание на Република България от Корнелия Нинова и група народни представители.
Мрежа за децата подкрепи приемането на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), което бе предшествано от множество дискусии за постигането на широк обществен консенсус за реализиране на реформите. Нашата позиция беше, че принципите, върху които почива законът, са добре обяснени и изчерпателно изброени, като предложението ни бе да има повече фокус върху целите на закона и целите на образованието – каква е стратегическата визия за развитие на образованието като национален приоритет и изработване на план за действие или пътна карта за постигане на тази визия.
По време на различни дискусии и работни срещи включително в Народното събрание и Министерството на образованието и науката, организацията нееднократно е повдигала въпроса и предлагала предварителната работа по стандартите, които са неизменна част от ЗПУО и дават детайлите и конкретните механизми за неговото прилагане.
В тази връзка считаме, че начинът, по който стандартите бяха разработени и приети, и цялостната липса на визия и „пътна карта“ (ясен план за действие с приоритети, срокове, отговорници и др.) за прилагането на Закона в един времеви хоризонт от 3-5 години доведе до нормативен хаос в образователната система.
Имайки предвид, че на практика новият закон влезе в сила от месец август 2016 г. като голяма част от стандартите бяха работени и приемани през месец август и септември на същата година, считаме, че е необходимо да минат поне няколко години, преди да се пристъпи към оценка на неговото въздействие.
Конкретни коментари
Предложението някои от стандартите да се приемат от Народното събрание (НС), други от Министерски съвет (МС), трети от Министерството на образованието и науката (МОН) и други министерства по мнение на Мрежа за децата ще затрудни образователния процес, ще намали гъвкавостта и няма да доведе до своевременна корекция на съответните държавни образователни стандарти (ДОС), когато това се налага. Приемането на ДОС от НС може да доведе до превръщането на определени текстове от стандартите в заложници на политически цели, което не е в интерес на образователната система.
По отношение на Новата дефиниция на социално – педагогическите интернати, Национална мрежа за децата нееднократно се е обявявала за закриване на социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ), които макар и изключени от обхвата на Закона за закрила на детето, на практика функционират като домове за деца. Международните проучвания са категорични за вредата от престоя на децата в домове и в тази връзка, категорично се обявяваме срещу предложението, което дефинира социално-педагогическите интернати (СПИ) като места за обучение на ученици, които нямат подходящи условия за живот в семейството или са лишени от родителска грижа и надзор.
В ситуация, в която 37.3 % от децата в България живеят в материални лишения, системния регрес на системата за закрила, който наблюдаваме в последните години, и продължаващото паралелно съществуване на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и Закона за закрила на детето, това предложение би довело до масово извеждане на деца от семейства и запълване на капацитета на интернатите.
По отношение на специални училища за децата със специални образователни потребности (СОП), още в началото на обсъжданията на проекта на ЗПУО, Национална мрежа за децата застана зад идеята приобщаващото образование да бъде неизменна част от правото на образование. За нас предложението да има специални училища за децата със СОП противоречи на тази философия, която е заложена и в Конвенцията за правата на децата.
Във връзка с предложението за един учебник по предмет за всеки клас, според нас, децата са различни, учат, използвайки различни източници и всичките си сетива. Наличието на по-голямо разнообразие от учебници и учебни помагала, при гарантиран стандарт за тяхното качество, дава по-големи възможности на учениците и учителите да отговорят на специфичните потребности. Считаме, че ограничаването на избора е ограничаване не само на автономията на училищата, но и на способността им да бъдат адекватни на все по-разнообразните начини на учене на децата.
По въпроса за отпадането на държавното финансиране за частните училища смятаме, че решението за промяна на този текст следва да бъде взето след оценка на въздействието и конкретни данни за брой и процент на частните училища, които са се възползвали от тази възможност и какъв е бил ефекта върху тяхната достъпност за децата и родителите; брой и процент на училищата, които не са кандидатствали за такова финансиране и какви са причините за това; какъв обществен ресурс е насочен към частните училища и какъв е ефектът от това върху осигуряването на равен достъп до качествено образование за всяко дете.
По отношение на предложението за увеличаване мащаба на ранното профилиране на децата от 5 клас, не само по математика, но и по природни науки, технологии, хуманитарните и обществените науки отбелязваме, че ранното профилиране на децата доказано води до понижаване на качеството на образованието в системата като цяло. Ранното профилиране разделя децата на „справящи се“ и „второ качество“, затваря вратите за развитие в области, различни от профила и ограничава възможностите за избор на житейски път. Вярваме, че задача на образователната система е да допринася за намаляване на образователните неравенства, а не да ги задълбочава.
Поставянето на оценки и повтарянето на класа до 2 клас хвърлят цялата отговорност за успеха или неуспеха на образователния процес върху детето. В начална училищна възраст въвеждането на оценки убива естествената детска любознателност и фокусира вниманието на децата, родителите и учителите не върху процеса, а върху оценката. Това впоследствие се оказва пагубно за мотивацията на децата за учене. Практиката с повтаряне на класа води до ранно отпадане от училище, защото детето се демотивира и се позиционира в категорията на „несправящите се“.
Предлагаме прецизиране на предложението за невъзможност от отказ от страна на съответните органи както и задължението им да уведомят директора на училището в седемдневен срок за своя представител, тъй като съгласно чл. 187, ал. 2 допълнителната подкрепа се предоставя на деца и ученици със СОП, в риск, с изявени дарби или с хронични заболявания. Според нас, законът следва да осигури задължителното участие на отделите за закрила на детето, които имат водеща роля по отношение работа с деца в риск.
По въпроса за повишаване на норматива за квалификация от 48 на 100 часа за 4 години и осигуряване на 1 месец платен отпуск за повишаване на квалификацията във висше училище или научна организация, подкрепяме повишаването на норматива, като също така смятаме, че част от платения отпуск трябва да се ползва задължително за квалификация.
По отношение на предложението за минимален праг от 4% от БВП за образование отбелязваме, че по време на изслушването на образователните платформи на политическите партии преди изборите, организирано от Институт за прогресивно образование и Национална мрежа за децата, повечето от представителите на партиите се ангажираха с 5 процента от БВП и предлагаме промяна на текста в съответствие с направените обещания или обвързването му със средноевропейския процент от бюджета за образование.
Пълен текст на становището (PDF, 352 KB)
Снимка: morgufile.com
