Национална мрежа за децата приветства разработването на националните програми за образованието в съответствие с чл. 280, ал. 3, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и тяхното качване на портала за обществени консултации strategy.bg.
В същото време, със съжаление констатираме, че разработването на проектите не включва представители на различни заинтересовани страни и в частност неправителствени организации, работещи в областта на образованието и правата на децата.
Също така, считаме, че представените аргументи и обстоятелства в доклада към програмите не обуславят спешността на приемането им и в тази връзка настояваме за спазване на законово регламентираните срокове от 30 дни за обществено обсъждане.
Относно национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“ считаме, че независимо от усилията на Министерството и приемането на Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) и Плановете за нейното изпълнение, през последните десетилетия в резултат на различни социални, икономически и други причини, хиляди български деца, младежи и възрастни хора са без завършен начален, основен или среден образователен етап. Незаписването в училище и твърде ранното отпадане, както и формалното водене в училище, са значими социални и икономически феномени, които не могат да бъдат пренебрегвани.
Ние съзнаваме, че програмата „Оптимизацията на училищната мрежа“ има за задача да увеличи ефективността на публичните разходи в сферата на образованието с цел създаване на училищна среда, отговаряща на интересите и способностите на децата, учениците и на социално-икономическия профил на региона. Приветстваме и проследяването на ефективността на тази мярка, именно чрез два изключително важни в случая показатели, каквито са подобрението при „отпадналите ученици и второгодници“ и „съотношението ученици:учители“.
За съжаление, въпреки че настоящата програма е част от по-широкия пакет „Програми за развитие на образованието 2017 г.“, връзката й с темата за отпадането от училище е недостатъчна.
Закриването на училища, дори и на квартални, води до съществено повишаване на риска от отпадане, но въздействието на оптимизацията на училищна мрежа не е взето предвид нито в „Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020)“, нито в плана за нейното изпълнение в периода 2016-2017г. Този факт буди притеснение, защото показва недостатъчна обвързаност при политиките и мерките за превенцията или влияние върху отпадането.
Като част от Плановете за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) се прилагат редица мерки и дейности, но липсва реално проследяване на ефективността на взетите мерки – следи се броят участвали ученици, но не се събира достатъчно информация относно тяхната ефективност включително спрямо спецификата на различните региони, общности и училища.
Въпреки усилията за усъвършенстване на Регистъра за движението на децата и учениците, все още проследяването на децата в риск от отпадане не е достатъчно ефективно и не успява да координира максимално дейностите по превенция и интервенция на всички ангажирани институции. Сериозен проблем в това отношение се оказват децата на емигранти, част от които придружават своите родители в чужбина за определен период от време, други остават при свои роднини в България, а трети трайно напускат страната. В момента липсва работеща система за проследяване на тези деца. Това е втората причина за отпадане от училище, която с оглед на други демографски процеси ще продължи да увеличава дела си. Разработването и апробирането на системата за ранно предупреждение за деца в риск от отпадане също все още е на ниво пилотен проект.
В политиките за увеличаване на обхвата на децата в образованието се изпуска сериозният проблем, свързан със структурната дискриминация. Нито една от програмите не адресира силно ограничения достъп и избор на училища в отдалечените географски райони на страната.
Относно национална програма „Развитие на предучилищното образование“ бихме искали да посочим, че мерките за адресиране на проблема с ранното отпадане от училище се фокусират основно върху училищното образование, без достатъчен фокус върху предучилищната възраст. Със съжаление констатираме, че проектът на новата национална програма не включва достатъчно мерки, насочени към превенция на този риск, нито достатъчно ефективни форми на подкрепа на деца, които са в идентифицирани рискови групи.
Липсата на анализ за отпадането по типове причини и по фактори също е сериозна пречка пред смисленото и целенасочено прилагане на междусекторните политики и мерки.
Препоръките на Мрежата са насочени към:
• Анализ на отпадането по типове училища, както и анализ на причините за отпадане по региони; да се проведе по-задълбочено качествено измерване на резултатите от взетите мерки до момента и тяхната ефективност;
• Разработване и прилагане на гъвкав и работещ координационен механизъм с ясни роли и отговорности на различните заинтересовани страни по обхващане, задържане и реинтеграция в училище на децата и учениците;
• Взаимодействие, целенасочена и координирана работа със семействата на децата и учениците, които са отпаднали от училище или са в риск от отпадане. Изместване на фокуса от санкции и рестриктивни мерки по отношение на семействата към мерки за подкрепа.
Пълен текст на становището (Docx, 124 KB)
Снимка: freeimages.com
