Национална мрежа за децата изрази становище относно приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се въвеждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи правото на детето трето лице да бъде уведомено за неговото задържане.
Приветстваме усилията на българската държава да хармонизира законодателството на страната в съответствие с Директива 2013/48/ЕС. В същото време сме силно обезпокоени от някои от направените предложения в приетия на първо четене Законопроект. С предвидените разпоредби се въвежда възможността прилагането на правото на детето неговите родители, настойници или близки да бъдат уведомени за неговото задържане да бъде отложено за срок от 24 часа от началото на задържането.
Ние от Национална мрежа за децата категорично смятаме, че тази промяна е в разрез с разбирането за правата на детето и необходимостта от политики, насочени към гарантирането им. Напомняме, че правото на дете, задържано под стража, да бъде уведомен законния му представител (родител, настойник или друг близък) за неговото задържане е основно процесуално право, което цели да намали риска от изтезание или насилие над задържаните деца; позволява на задържаното дете да оспори законността на задържането си; позволява на задържаното дете по-лесно да се възползва от останалите си права – родителят на детето например може да се увери, че детето има достъп до адвокат и медицинска помощ. Не на последно място, уведомяването на родителите или близките на детето, гарантират, че то ще може да получи необходимите дрехи, храна или други вещи от първа необходимост, както и емоционална и психологическа подкрепа.
Именно заради изключителната важност на това право на детето, Международните стандарти и Европейските правила за непълнолетни правонарушители недвусмислено въвеждат изискването при задържане на дете незабавно да бъдат уведомени неговите родители, настойници или близки.
Напомняме, че целта на Директива 2013/48/ЕС е да въведе „минимални правила“ по отношение на процесуалните права при задържане на лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство. Държавите-членки са длъжни да ги въведат като могат да разширят правата, установени в директивата, за да осигурят по-висока степен на защита. Действащите до момента разпоредби относно това право на детето вече отговарят на тези високи международни стандарти. В тази връзка, смятаме, че транспонирането на Директивата 2013/48/ЕС не бива да бъде превратно използвано за ограничаване на това право. Отслабването на процесуалните гаранции на заподозрените и обвиняемите деца не би могло да бъде “изискване” на Директивата, както твърдят мотивите на Законопроекта.
Нещо повече, Съображение 55 от Директива 2013/48/ЕС гласи, че: „Освен при изключителни обстоятелства, държавите членки следва да се въздържат от ограничаване или отлагане на упражняването на правото на заподозрени или обвинени в престъпления деца, които са задържани, да осъществяват връзка с трети лица. Освен това, когато има отлагане, детето следва да не се държи в изолация и да има право да осъществи връзка например с институция или лице, отговорно за закрилата или благосъстоянието на децата.“ Въпреки че в предложените текстове на разпоредби е предвидено задължение Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) да бъде информирана за задържането, когато информирането на близки и родители не се прави, считаме, че поради липса на правомощия и инструменти, уведомяването на ДАЗД практически не предоставя каквито и да е реални гаранции за спазването на правата на децата при задържане и като такова би било изцяло неефективно.
От Национална мрежа за децата смятаме, че следва да се предприеме навременен и холистичен подход по внимателно и пълно транспониране на европейските Директиви, така че, от една страна, да могат да бъдат гарантирани в максимална степен правата на децата и от друга, да бъдат избегнати наказателни процедури срещу България за невъвеждането на директивите в срок.
Пълен текст на становището (DOCX, 377 KB)
