Национална мрежа за децата алармира, че Съветът за електронни медии (СЕМ) е публикувал на страницата си проект с предложение за промени в Критериите за защита на децата от вредно съдържание в медиите, които нарушават техните права, както и Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето.
Вече трета поредна година Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) се нарушава от страна на държавните институции, като не се подписва тристранно споразумение между СЕМ, ДАЗД и доставчиците на медийни услуги за спазването на „Критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата“. Тези критерии бяха въведени през 2011 г. с промени в Закона за радио и телевизия, инициирани от Национална мрежа за децата.
„Въпреки многократните ни апели по конкретни случаи за нарушени права на децата в медиите ние от Национална мрежа за децата днес виждаме, че СЕМ правят огромна крачка назад от гледна точка на гарантирането на детските права в и от медиите“, коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата. „Предложените изменения не допринасят по никакъв начин за гарантирането на детското благосъстояние, а напротив – предлагат предимно нееднозначни и некатегорични формулировки, отваряйки легална възможност за участието на деца в предавания, които накърняват тяхното право на личен живот, достойнство, нанасят вреда върху тяхното развитие и/ или излъчването на предавания, които са с вредно и опасно съдържание за деца, включително и в неподходящо часово време“, се казва в становището, изпратено от Национална мрежа за децата до СЕМ, ДАЗД, Националния съвет за саморегулация и Асоциацията на европейските журналисти.
Изключително тревожно е предложеното отпадане на изискването за спазване на правото на личен живот на детето, за неразгласяване на данни за детето без писмено съгласие на неговите родители или законни представители, или без писмено становище на органа за закрила при предприети мерки за закрила и без собственото съгласие на детето в случаите, в които то е навършило 14 години. Това създава съществени рискове за нарушаване на личния живот и достойнство на деца, участници в предавания.
Абсолютно недопустима е и промяната в т.37, която отменя универсалното задължение на доставчиците на медийни услуги за гарантиране на неприкосновеността на личния живот на децата, които са жертви на насилие или на семейни проблеми, като въвежда условие за допустимост на показване на деца, които са преживели насилие или са жертва на злоупотреба, стига „събитието да представлява информационен повод и да е от съществен обществен интерес и децата да са показвани с филтри със замъгляване“. Настояваме тази промяна да отпадне като фундаментално противоречаща си с принципите, които настоящите Критерии се стремят да опазят, коментираха от НМД.
Сред предложените от СЕМ промени е и отпадане на изискването за съобразяване с правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и други нормативни актове и на задължението за недопускане на участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/ или социалното развитие на децата.
Като мотиви за измененията СЕМ посочват необходимостта от осъвременяване на Критериите за оценка според динамично развиващата се медийна среда и съобразяването на нормите с реалностите, както и необходимостта от съвместна грижа – не само на институциите, но и на бизнеса, и родителите. Не е известно до момента да има анализ на случаите на нарушаване на ЗРТ и Критериите от страна на медийните доставчици, за които СЕМ се е самосезирал или е бил сезиран. В същото време само Национална мрежа за децата е подала 10 сигнала за нарушения на ЗРТ и неетично отразяване на случаи с деца в медиите през последните няколко години. Това навежда на мисълта за липса на цялостна оценка за актуалността и ефективността не толкова на самите Критерии, колкото на проследяването и контролирането на тяхното спазване.
„Считаме, че посочените мотиви биха могли да бъдат резонни в случай, че се организира обсъждане и се търсят решения за по-доброто развитие и спазване на Критериите, които би трябвало да са стандарт за спазването на детските права, а не отварянето и обезсмислянето им с цел те да бъдат формални. Настояваме Проектът за изменение на Критериите да се съобрази, на първо място, с целта за по-доброто гарантиране на правата на децата в медиите; с направен анализ на честотата на нарушенията от страна на медийните доставчици по отделните критерии и взетите мерки и наложените санкции в следствие на констатираните нарушения; и не на последно място, той да бъде широко обсъден както с Държавната агенция за закрила на детето и Парламентарната комисия, ангажирана с медийните въпроси, така и с доставчиците на медийни услуги и гражданския сектор“, коментират от Национална мрежа за децата.
Напомняме, че ролята на Съвета за електронни медии трябва да бъде да задава норми и стандарти за медийно съдържание и да следи и изисква от медийните доставчици то да бъде спазено, както и че промени в нормативни и поднормативни актове, отнасящи се до човешките права, могат да бъдат правени единствено с цел разширяването им и допълването на нови начини за гарантирането на тяхното спазване и в никакъв случай не могат да ограничават или създават рискове за спазването на тези права.
Вижте пълния текст на становището, изпратено от Национална врежа за децата до СЕМ, ДАЗД, Националния съвет за саморегулация и Асоциацията на европейските журналисти тук stanovishte-nmd_kriterii-sudurzhanie-za-deca-v-mediite_20042017
Снимка: Pixabay