Националната мрежа за децата беше отличена със специалната награда “Спасители на детството” на Националната асоциация за приемна грижа , категория “Неправителствени организации”.
„Преди години държавните институции ни казваха, че приемната грижа няма да се реализира в България, защото “това не е в културата на българина”. И след като години наред работихме да има приемна грижа в България, днес участието на НПО в грижата е символична, иззета от държавата и дадена на общините да управляват услуга, която не разбират. Приемната грижа все още не е припозната от Министерство на финансите и хората работят от проект на проект, финанисран с европейски пари. Битката продължава, а тя е да имаме качество за децата, настанени в приемна грижа“ , каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Мрежа за децата, по време на церемонията.
Инициатор и учредител на наградите „Спасители на детството“ за принос в приемната грижа е Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) – това е единствената българска неправителствена организация, учредена от приемни родители и професионалисти, които вярват, че за хиляди деца без родителска грижа в България най-добрата алтернатива за живот извън институция е приемното семейство.
НАПГ връчи за втори път наградите „Спасители на детството“. Призовете отбелязват приноса на различни участници в развитието на приемната грижа у нас. Всяка нова гражданска активност в България, която има висока добавена стойност, може да бъде устойчива и да има мултиплициращ ефект единствено, ако постави фокус върху хората, които я правят възможна. У нас рядко даваме гласност на тези, които са „агенти на промяната“ и това ни пречи да подсилим положителния ефект от активността на тези хора. В социалната сфера, която често е с нисък обществен статус, е изключително важно да се показва лицето на „спасителите на детството“, защото хиляди деца преживяват тъжно, изпълнено с насилие, страх и лишения детство, казват инициаторите на наградите. Приемното семейство не само дава сигурност и закрила на детето, но и силен старт в предстоящия самостоятелен живот на младия човек. Това прави развиването на качествена приемна грижа важна мисия в нашето общество, което все още се отърсва от наследството на институционалната грижа.
