Във връзка със медийни публикации, свързани с качеството в приемна грижа, Националната асоциация за приемна грижа, която е обединение на повече от 500 приемни родители в България, припомня декларираната многократно своя позиция, а именно:
Налице е тенденция към занижаване на критериите при подбор на приемните родители. Нещо повече. Засилва се подборът на хора, навършили пенсионна възраст или хора с ниска образователна степен. За съжаление тези кандидати оформят лицето на приемната грижа и нашето обяснение е, че става въпрос за удобни хора, с който се работи далеч по-лесно. Преди няколко месеца видяхме, че приемната грижа се предлага като поминък на цели села, които най-често са в роднински отношения със социални работници или служители, от които зависи утвърждаването на кандидатите. Това поставя под въпрос мотивацията на хората, на които се поверяват деца, както и на социалните работници, ангажирани с оценката и обучението на бъдещите приемни родители. От години Националната асоциация за приемна грижа настоява за завишаване на критериите, които се отнасят до качеството на приемната грижа. Многократните предложения за изискване на образователен ценз и определена възраст за приемните родители бяха отхвърляни с аргумента, че това е дискриминация. Факт е, че за далеч по-малко отговорни длъжности се изисква образователен ценз и това не е дискриминация, а за работа, свързана с отговорности за живота, здравето и развитието на деца , такъв ценз не е необходим.
Бихме искали да стане ясно, че неподходящите, според нас, приемни родители, попадат в системата в следствие на некачествена оценка и обучение от страна на социалните работници. Безспорно за НАПГ е тревожно, че социални работници, които отговарят за децата и приемните семейства, в повечето случаи са със завършено средно образование, а по регионите социален работник се става не толкова с умения и знания, а с политическо или местно лобиране. Друга притеснителна тенденция е реинтеграцията на деца от приемни семейства в родните им такива, без да са налице промяна на обстоятелствата в биологичната среда. В много от случаите преместването предизвиква невъзвратим стрес в децата, а това далеч не е най-доброто за тях. За съжаление няма социални работници, които да са понесли отговорност за детското страдание и проваленото връщане на деца в родните им семейства. Обяснението, че социалните работници са претрупани и недостатъчно добре платени и неподкрепени, е само оправдание и не бива да се превръща в проблем за децата и тяхното сигурно детство. Ние от НАПГ бихме искали служителите, които утвърждават, настаняват и извеждат деца от приемни семейства и ги връщат в родните им семейства, да застават с конкретни аргументи зад действията си и да поемат цялата наказателна отговорност за погрешно взети решения. Считаме провеждането на политики, бизнес акции или просто осигуряване на поминък в замяна на провалени детски съдби за висша форма на чиновнически цинизъм. В този случай следва да се акцентира върху мотивацията на социалните работници, в чийто ръце са поверени както децата в приемна грижа , така и приемните родители , които често стават жертва на личностно разчистване на сметки. Това, че социални работници са професионалисти не бива да ги крие зад удобен административен параван и вината да се носи единствено от приемните родители . Националната асоциация за приемна грижа има волята и възможността да участва в промяната в приемната грижа.
От 25.12.2015 г. НАПГ е част от Консултативния експертен съвет на Агенцията за социално подпомагане , който управлява проекта “Приеми ме 2015”, с който до 2018 г. се развива приемната грижа в България. Ние насърчаваме усилията на държавата да “въведе ред” в приемната грижа с приемането на критерии за подбор и качество в приемната грижа. Ние, като участници в промяната, ще настояваме и за същите действия към социалните работници, за да имаме приемни родители и специалисти в приемната грижа, за които сме сигурни, че имат правилната мотивация, възможностите за подкрепа и необходимите знания и умения за грижа за деца в беда. На последното си заседание Консултативният експертен съвет взе решение да се създаде независима експертна група от неправителствените организации, която да предлага помощ и решения при възникнали по-сложни казуси в приемната грижа в цялата страна. Към края на 2016 г. децата , отглеждани в приемни семейство по проект „Приеми ме 2015“ в 139 общини-партньори, са 2076. Общо приемните семейства, ангажирани по проекта “Приеми ме 2015” към края на 2016 година са 2220 (2206 професионални и 14 доброволни). По данни на Агенцията за социално подпомагане през 2016 г. е прекратено настаняването в приемно семейство в 1139 случая, 700 от които са завършили с осиновяването на децата .
Източник: vlastta.com
Снимка:freeimages.com
