Над 200 граждански организации, сред които и Национална мрежа за децата и нейните членове, изпратиха позиция по повод внесения в Народното събрание проект на нов Закон за мерките за изпирането на пари (ЗМИП) и начините, по които той засяга юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).
В проекта на нов закон е предвидено нестопанските организации да изпълняват мерките и да бъдат задължени субекти по закона наравно с кредитните институции, застрахователите, нотариусите, одиторите и редица други специални групи. На практика в проекта ЮЛНЦ се третират като такива със завишена степен на риск от пране на пари или финансиране на тероризъм. Въпреки, че ЮЛНЦ са задължени лица и по сега действащия закон, проектът за нов Закон за мерките срещу изпирането на пари допълва съществуващите и създава и нови задължения, с което се увеличава сериозно административната тежест върху задължените субекти и на практика променя положението на нестопанските организации в посока повече отговорности.
България е единствената страна в ЕС, която третира всички нестопански организации като високо рискови и ги задължава да предприемат мерки, наравно с финансовите институции и останалите задължени лица.
В позицията се напомня, че в България има забрана за операции в брой на стойност равна или над 10 000 лв. или тяхната равностойност във валута и съответно, основната част от средствата преминава през банковата система. Това включва и средствата, използвани от ЮЛНЦ. С други думи, произходът на тези средства вече се следи от самите банки, които имат безспорно по-голям капацитет и експертни познания от ЮЛНЦ да идентифицират клиенти и произход на средствата. Прехвърлянето на подобна функция и на ЮЛНЦ, от една страна, води до дублиране, а от друга, не гарантира по никакъв начин по-добра превенция, заради липсата на капацитет и познания сред ЮЛНЦ.
Повечето ЮЛНЦ в България са малки, с минимален или никакъв бюджет и базирани на доброволните усилия на своите учредители и членове. Според изследване на Институт Отворено общество от 2017 г. сред 785 активни организации 46 % от организациите имат годишен бюджет под 20 000 лв., а други 27 % – между 20 и 100 000 лв. При 58 % от организациите по-голямата част от екипа работи на доброволни начала. Такива организации нямат нито капацитета, нито познанията, нито достъпа до информация, за да могат да отговорят на всички изисквания на ЗМИП. Въвеждането на твърде високи административни изисквания за упражняване на дейността на ЮЛНЦ на практика ограничава желанието и възможностите на гражданите да се сдружават.
Директивата на ЕС не включва изрично ЮЛНЦ като задължени субекти. Включването на ЮЛНЦ е решение на българските власти и за да е в съответствие с Директивата, то трябва да се базира на подхода, основан на риска, т.е. доколкото задължени субекти са всички ЮЛНЦ, трябва да има аргументиран анализ, който да показва високия риск за пране на пари или финансиране на тероризма от потенциално всички ЮЛНЦ, а не само от определена категория. Правителството не е предоставило доказателства, че всички (или дори определени категории) ЮЛНЦ представляват риск, за да бъде оправдано въвеждането на подобни мерки. Нещо повече, Директивата на ЕС също така изисква предложеният закон да съответства на Хартата на основните права на ЕС, част от която е и правото на сдружаване (чл. 12). Предложеният закон ограничава това право, защото предлага въвеждането на неоправдано сериозни и непропорционални задължения, които затрудняват упражняването му, включително чрез въвеждането на високи санкции, в случай на неизпълнение на предвидените задължения.
От публично достъпната информация и прегледа за България на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа се вижда, че за периода на прегледа няма констатиран случай на пране на пари или финансиране на тероризъм от ЮЛНЦ, нито повишен риск от такива по отношение на мнозинството ЮЛНЦ. За периода 2008-2012 г. са направени над 1000 проверки на ЮЛНЦ. Констатираните нарушения са общо 6 за целия период спрямо над 35 000 организации, регистрирани към края на 2012 г. При направените проверки на място са констатирани единствено нарушения, които имат чисто административен характер.
Въз основа на тази публична информация, следва да се направи изводът, че ЮЛНЦ не представляват като цяло категория лица, при които има завишена степен на риск от пране на пари или финансиране на тероризъм. Този извод се потвърждава и от изследването на Европейския съюз от 26 юни 2017 г. за риска от прането на пари и финансирането на тероризма. За сектора на ЮЛНЦ изследването не показва завишен риск и затова докладът не препоръчва изричното включване на ЮЛНЦ сред задължените лица.
В позицията се казва още: “Вместо да се фокусират върху организации, представляващи по-висока степен на риск, държавните служби ще понесат допълнителна тежест за наблюдение над всички ЮЛНЦ. Включването на всички ЮЛНЦ като задължени лица води до допълнителна тежест за органите, които прилагат закона. Ограничените административни ресурси на ДАНС, вместо да бъдат насочени към лицата, които носят висок риск, ще бъдат разпилени в наблюдение на всички ЮЛНЦ, повечето от които не носят никакъв риск”.
Вижте пълния текст на позицията тук – Позициа по проект на Закон за мерките срещу изпирането на пари (PDF, 391 KB)
Снимка: photl.com
