424 щатни служители на дирекциите за социално подпомагане разглеждат над 11 000 сигнали за деца в риск. Сигналите са за 2017 г. и са в различни направления. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема: “Родителите-конфликтите-агресията и закрилата на децата”, организирана в Парламента от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Общият брой на сигналите за деца в риск, поради родителски конфликт за 2017 г. е бел 1026. От тях по 289 е отворена работа по случай с мярка за закрила в семейна среда и основно чрез насочване за ползване на социални услуги. Само 8 случая са с мярка за закрила: “настаняване в семейството на близки и роднини”.
От тези 1026 сигнала по 59 работата е приключена на ниво сигнал, поради липса на риск. 678 са сигналите, по които не е отворен случай, но се наблюдават от органа за закрила на детето на местно ниво. Общо 23 са издадените заповеди за насочване към социални услуги. За общо 22 случая е сигнализирана прокуратурата, по 26 случая е приложен Координационният механизъм за взаимодействие по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие.
От Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) констатират, че през изминалите години се наблюдава тревожна тенденция на запазване на един относително притеснителен брой на случаите на деца, израстващи в процес на раздяла или развод на родителите, при които децата се въвличат в спора и са лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата родители, което е основно право на децата. Практиката показва,че раздялата на родителите, особено когато има конфликт между тях, дава негативно отражение върху детската личност и психика.
Голяма част от случаите продължават по 6 или 7 години, през които децата биват въвлечени в конфликт на лоялност към единия от родителите, а някои родители въвличат в това и социалните работници, като ги обвиняват в пристрастие или изискват вземането на страна. Затова от ДАЗД предлагат промени, включително законодателни, сред които задължително насочване на родителите към решаване на спора чрез медиация. Омбудсманът Мая Манолова също подкрепи въвеждането на медиацията като задължителен етап от съдебния процес при родителски конфликти. Тя обясни какво означава това: “Задължителен опит родителите чрез съгласие помежду си да уредят важни за техните деца неща”. Манолова поиска също ново внасяне на подготвените от предишния кабинет промени в Семейния кодекс, които предвиждат възможност за съвместно упражняване на родителските права. За медиацията се обяви и съдия Галя Вълкова от Софийския районен съд, която също подчерта значението на подготвените и неразгледани промени в Семейния кодекс.
Обратната връзка от организациите членове на Национална мрежа за децата показва, че децата са най-потърпевши и често стават разменна монета във войната между родителите и институциите. На редица форуми и дискусии по темата, организацията нееднократно е повдигала въпроса за тоталната липса на координация на отговорните органи и необходимостта от насърчаване включването на социални услуги и медиация в разрешаването на отделните казуси. В страната съществуват много добри практики на неправителствени организации, които биха могли да бъдат използвани като ресурс в работата по случаи на деца в родителски конфликти.
По време на кръглата маса в Парламента участниците изразиха безпокойство от нарастващата агресия сред децата. За три години случаите на физическа и вербална агресия и кибертормоз в училище са се увеличили двойно. През учебната 2013/2014 година са констатирани 3268, а през 2016/2017 – 7017. Това обяви зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева по време на кръглата маса. Според данните училищните психолози са 700, а учебните заведения у нас – 4080. За да намали агресията в учебна среда, психологът Иван Игов препоръчва в училище да няма повее от 500 деца. Той цитира данни от изследвания, според които на година у нас се самоубивали “два отлични класа”. Психологът обяви, че всеки пети учител има дискриминационно отношение към учениците си.
Експерти от редица сфери виждат различни начини за справяне с проблема. Сред тях са спортът и физическата активност. Особено полезни са колективните спортове, които създават усещане за общност. Това е и една от стъпките за преодоляване на състоянието на отчуждение, което соред психолозите е в основата на детската агресия. Според бившия служебен спортен министър Даниела Дашева спортът може да се използва като инструмент в програми за преодоляване на агресивното поведение. Спортът срещу агресията се нуждае от изключително внимание и ресурси от страна на държавата и общините, както и от неправителствените организации, допълни тя.
Източник: news.bg
Снимка: БГНЕС
