Национална мрежа за децата изрази позиция по публикуваните за обществено обсъждане Проект на ПМС за приемане на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и Проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания
Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето държавите-страни следва да гарантират пълноценен и достоен живот на децата с увреждания, да признаят правото им на специални грижи, да насърчават и осигуряват оказването на подкрепа (чл. 23, п. 1 и 2).
Свидетели сме на случаи, когато вътрешното законодателство и практики често са в противоречие с принципите, залегнали както в Конвенцията за правата на детето, така и в Конвенцията за правата на хората с увреждания и в други основополагащи международни документи за човешките права, които България е ратифицирала.
В тази връзка, бихме искали да насочим вниманието към децата с увреждания, които са специфична група, която не случайно беше включена в определението за дете в риск, съгласно Закона за закрила на детето. От друга страна, третирането на дете с увреждания като дете в риск, с цел осигуряване на достъп до услуги, е неправилен подход, който поставя децата и семействата им в ограничителна ситуация и противоречи на поетите промени за осигуряване на универсални услуги и достъп до тях за всички деца и семейства. Национална мрежа за децата приветства извършената промяна в тази посока чрез Закона за социалните услуги и извеждането на децата с увреждания и тежки заболявания от определението за „деца в риск“ съгласно Закона за закрила на детето.
Национална мрежа за децата вярва, че ключов аспект за посрещане нуждите на различните деца и гарантиране на техните права е индивидуалният подход, динамичен модел на планиране на социалните услуги за хора с увреждания, професионален стандарт за оценка на потребностите от подкрепа и услуги, подходящи технически средства и приобщаваща социална и архитектурна среда като се стъпва на философията, че средата трябва да се адаптира, за да посрещне нуждите на детето, а не детето да се „напасне“ към средата.
Коментари към Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания
В чл. 16 ал. 4 от предложения Проект на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания е предвидено участието на социален работник от отдел „Закрила на детето“ да участва в изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на дете с увреждане. Така разписаният текст не дава яснота каква е неговата роля, какви ще са неговите отговорности и задължения, включително и произтичащата му ангажираност, било то в краткосрочен или в дългосрочен план. За нас остава и неясен въпросът в координацията на работата между отделните подсистеми в една система и как те ще работят в синхрон единствено с цел гарантиране на правата на децата с увреждания.
Системно наблюдаваме и адресираме към взимащите решения необходимостта от инвестиране в капацитета на системата за социална закрила – липсата на подкрепа, свръхнатовареността на системата, недостатъчното обучение на социалните работници и огромното текучество водят до огромни слабости и пропуски във всички аспекти на закрилата.
Коментари относно проекта на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания
Национална мрежа за децата приветства разработването на проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, основана на и съобразена Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето на Световната здравна организация (МКФУЗ).
На първо място прави впечатление сложността на подготвения Формуляр за оценка (Приложение №2 към чл. 3 от Методиката, а именно Формуляр за попълване от служител, водещ случая), както и преплитането на две самостоятелни възрастови група лица с увреждания. Това предопределя тежестта и сложността на Формуляра, което би довело до затруднения в практиката и прилагането от служителите, определени за водещи съответните случаи. В нас възникват и въпроси относно подготвеността на служителите, които ще извършват оценката, което крие рискове от формализиране на процедурата и нейното обезсмисляне.
В тази връзка, от Национална мрежа за децата отправяме предложението Формулярът да бъде облекчен чрез олекотяване на формулировките в него.
Детето с увреждане има нужда от социална подкрепа през целия си живот, подкрепа, която се променя с възрастта и с развитието или загубата на способности. Затова отправяме предложението Формулярът, в частта за деца с увреждания, да бъде съобразен с различните етапи от живота на детето, съгласно жизненият цикъл на човека. Предложението ни се обосновава от гледна точка на различните умения и потребности в различните възрасти на детето, както и невъзможността под един общ знаменател да бъдат включени деца например на 4 годишна възраст и 16 годишна възраст. Отправяме и предложението да се предвиди тестов период при провеждането на индивидуалната оценка, който да даде отговори за адекватността и приложимостта на разработените формуляри и да бъде като предпоставка за надграждането и подобряването им, и постигането на унифициран подход в цялата страна.
За нас начина на изчисление на часовете, които определят ползването на чужда помощ от конкретния човек, е неправилен по същество. На първо място формулярът е твърде усложнен с отделни малки дейности, изпълнението на които създава впечатление, че детето се справя много добре, но в реалност е достатъчен един сериозен дефицит /например сензорен, двигателен или психологически и др./, за да затрудни сериозно ежедневието на детето/човека и да определи нуждата от асистентска подкрепа. В предлаганата Методика точките от различните раздели се събират и на практика детето трябва да е с тежки дефицити във всички области, за да се съберат 8 часа асистентска подкрепа. Според нас е достатъчно, когато детето има необходимост от подкрепа само в една от основните жизнени дейности и функции /придвижване, сензорно възприемане, адекватно ориентиране в ситуация, хранене или самообслужване относно хигиена и др./, да се определят пълен брой часове. Например дете, което се придвижва с помощни средства, може да е със запазено интелектуално развитие, да се храни само и да извършва други действия, посочени във формуляра за оценка, но има нужда от придружаване и асистенция ежедневно, за да посещава градина, училище, да се подготвя у дома и да се включва в социализиращи дейности. Нашата препоръка е точките от отделните раздели да не се събират по посочения начин, а високи стойности от всеки един отделен раздел да са достатъчни за определяне на правото на ежедневна подкрепа, при достатъчно основание за такава, без да е необходимо дефицитите да са във всяка област. Смятаме, че тази промяна е необходима, за да се гарантира правото на децата на адекватна подкрепа, за да развиват потенциала си.
Допълнително, за нас остават неясни и редът за провеждане на оценката и нужната документация, включително и съпътстваща, което отново би могло да доведе до неясни ситуации и опорочаване на заложената процедура.
Предвид поставените предложения, от Национална мрежа за децата отправяме и генералното предложение за продължаване на процеса по обсъждане на предложените Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите и Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, с разширяване на кръга от специалисти и включването на всички заинтересовани страни. Предложението е свързано и с нуждата от допълнително обмисляне и разработване на формулярите за оценка.
Пълен текст на позицията (DOCX, 45 KB)
Снимка: stockvault.net
