Министърът на образованието Красимир Вълчев пред Икономическия форум:
България още страда от колективна ирационалност при избора на професия. Направихме обществен, политически и бюджетен избор да инвестираме в учителите. Това е много важно, защото утрешното общество днес е в класната стая. Ние няма да имаме роботи учители, защото няма кой да учи децата на социални умения. А най-добрите системи са тези, чиито отличници стават учители. Ако хората с по-ниски резултати на изхода стават преподаватели, те репродуцират това ниско ниво и общото равнище пада. Затова не трябва да пестим от учителите. Мотивираният преподавател е гаранция за качествено образование.
Все повече ще има нужда да отваряме алтернативни пътеки към професията заради големия недостиг на кадри. Много по-отворена ще е утре тя. И в много по-малко професии ще има хора, които работят едно и също 40 години.
За съжаление, сме свидетели на колективна ирационалност при избора на професия. Често тя се изразява и в това всички да запишат висше образование, а ние да имаме нужда от средни технически кадри. На професионалното образование се гледа като на междинна степен и се робува на нагласи от миналото, че то не осигурява достатъчно житейски и трудови възможности. По тези причини родителите не ориентират децата си към професионално образование и самите деца не вярват в него. В същото време пазарът на труда ни казва друго. Позициите за кадри със средно техническо образование са по-високо платени от онези, които изискват висше. Затова правим информационна кампания, опитваме се да кажем, че дори и да се включат в системата за висше образование, завършилите професионални гимназии ще имат добри житейски възможности.
Масовизацията на висшето образование е тенденция във всички развити европейски страни. Но при нас достигна крайност заради либерализацията. В тази сфера, променяйки финансирането, правим промяна в полза на специалности, които са с по-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В последните 3 г. намалихме с 60% приема в професионално направление „Администрация и управление“, с 50% – в „Икономика“. Увеличаваме го в инженерни, технически, природни науки. Но това зависи и от търсенето. За съжаление. търсенето точно там намалява. Това също е въпрос на нагласа, от една страна, и от друга – на нерационално ориентиране. Търси се по-лесното следване заради самата образователна степен, не заради конкретни знания. Значение имат и понижените знания на нашите ученици по математика и природни науки през последните години. Затова нашата политика е да насърчаваме обучението в тази сфера – както подготовката в рамките на учебния план, така и извънкласните форми. Дейностите по интереси в рамките на програмата „Твоят час“, които се финансираха от оперативните програми със средства от ЕС, сега ние ще прехвърлим на държавно финансиране. В тях също ще насърчаваме занимания в областта на техниката,_ технологиите, математиката.
Министерският съвет прие приоритетни професионални направления, за които търсенето на пазара на образованието е по-ниско от очакваното търсене на пазара на труда. Записаните в този списък 55 специалности в 12 професионални направления ще получат допълнително финансиране. Сред тях са „Техник на електронна техника“, „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“, „Машинен техник – машини и системи с ЦПУ“, „Електротехник“, „Техник по автоматизация“, „Оператор в минната промишленост“, „Техник по транспортна техника“, „Техник-технолог в дървообработването“, „Приложен програмист“, „Дизайнер промишлен дизайн“ и др.
Ще насърчим професионалните гимназии да откриват прием по тях. Ще имат право да реализират маломерни паралелки. Обмисляме догодина да дадем възможност такива паралелки да бъдат обявявани над заявения план-прием, така че да не губи други. Това са специалности, в които и в момента имаме растеж на висока добавена стойност. Но съотношението между тези, които предстои да се пенсионират в следващите 10 г., и тези, които в момента учат това, е неблагоприятно. Разбира се, с хоризонт от 10 г. е трудно да прогнозираме, защото структурата се променя все по-динамично.
Ще предоставяме и допълнителни стипендии за тези специалности в областта на висшето образование. Ще разширяваме дуалното обучение, въведено преди 3 г. Тази година по тази система се обучават 1800 ученици, догодина ще са 2800. Увеличават се работодателите, които проявяват интерес. Това е възможност за пряка връзка с бизнеса. А също и начин да се преодолее отчасти влошената репутация на професионалното образование.
По отношение на това се опитваме с дейностите по интереси да насочим в по-голяма степен вниманието на децата. Особено е важно това да става още в прогимназията – между 5. и 7. клас те да бъдат водени в предприятия и работодателите да влязат при тях. Сигурно мнозина си мислят, че днешните предприятия са все още онези големи студени халета, пълни с работници в мръсни гащеризони. А като влязат, виждат, че това са високотехнологични цехове, в които има много по-добри условия за работа. Веднъж на 5 г. трябва да се актуализират учебните програми в професионалното образование.
В университетите е по-трудно заради автономията. Този избран в началото на 90-те краен модел за самоуправление сега ние поставяме на масата за обсъждане. Той прави ректорите отговорни само пред вътрешната академична общност и в дългосрочен план по-скоро спъва развитието на висшите училища, като ги прави самодостатъчни. През следващите седмици и месеци ще поставим това на дебат. Длъжни сме да инвестираме в дигитализация и най-вече в дигитални умения. Нужно е да правим разлика между обучение по информационни технологии и за обучение чрез тях. Всички образователни политики се опитват да дозират обучението чрез информационни технологии, така че да не бъдат убити социално-емоционалните компетентности.От друга страна, е факт, че децата по-добре възприемат нещо, когато го видят виртуално. Затова ще увеличаваме възможностите за фронтално обучение с интерактивни дъски и проектори. Ще създадем отворени облаци с образователно съдържание, в които да има безплатни образователни ресурси и електронни уроци. Осигурихме достъп до електронно четими учебници. До 1 г., а и по-рано, ще имаме Wi-Fi във всички училища и класни стаи.
Но по-важно е обучението по информационни технологии. Дигиталните умения ще са задължителни за всички. Всички ще бъдат дигитални ползватели, дори вече са. В бъдеще образователната система трябва да създава не просто дигитални ползватели, а дигитални създатели – хора, които да създават машини, включително и изкуствен интелект. Натам се ориентират образователните системи – към обучение по моделиране от най-ранна възраст. От следващата учебна година ние въвеждаме обучение по моделиране от 3. клас. А по проекти ще финансираме дейностите по интереси в тази област още от 1. клас – разбира се, на елементарно ниво. В бъдеще неравенството ще е между създатели и ползватели на дигитални технологии и ние сме длъжни от сега да направим тази крачка напред. Направихме програма „Обучение за старт на IT кариера“ за ученици от други профили, които не учат засилено програмиране, които да получат квалификация приложен програмист. На старта се включиха 1000 ученици. Надявам се да разширим обхвата на 3-4 хиляди, с което да отговорим на недостига на специалисти в IT-сектора. Най-големият дефицит е в техническите професионални направления, мехатроника. В Пловдив годишно, за да се поддържа икономическата зона, са необходими няколко хиляди специалисти. Другият ни инструмент да ги осигурим е чрез преструктуриране на приема. Това пък предизвиква локални драми и емоции – защо отрязваме паралелки от езикова или хуманитарна гимназия. Това е конфликт между индивидуална и колективна рационалност.
Източник: в. Марица
Снимка: photl.com
