На 23 февруари 2018 г. Българската Чийвнинг асоциация, в сътрудничество с Британското посолство и Британски съвет, проведе първата от поредицата дискусии, посвeтeна на общите цели между образованието и бизнеса. Кръглата маса е част от мисията и социалната отговорност на Асоциация да подкрепя сътрудничеството между образованието и индустрията в България. Като член на Българската Чийвнинг асоциация – изпълнителният директор на Център за приобщаващо образование Ива Бонева пое модерирането на един от трите панела, а именно – Добри практики в образованието и как определяме неговото качество: от детската градина до университета и след това.
В панела бяха представени всички гледни точки към качеството на образованието – детска градина, общински и частни училища, университети.
Евгения Димитрова, програмен директор на детска градина „Камелини – Монтесори“, припомни мъдрите думи на Мария Монтесори, който иска да следва Монтесори педагогиката – не трябва да следва мен, а детето. Детето с неговите моментни интереси е в центъра на процеса, а не обратното.
Маринела Маркова, директор на СУ „Георги Бенковски“, гр. Тетевен, засегна няколко много важни теми. Едно от най-големите предизвикателства пред българското образование е демографската криза и намаляването на броя деца, съпътствано от сериозно процентно увеличение на децата от уязвими групи. Това води до големи различия в академичната подготовка на децата. Целта на учителите е до 7-ми клас да преодолеят тези различия, а след 7-ми клас да акцентират върху професионалната им подготовка и умения да се реализират, когато завършат училище. „Ние компенсираме липсата на гъвкавост в учебните програми с партньорства в местната общност“, каза още директор Маркова.
Красина Андрич, директор на ЧОУ „Азбуки“, отбеляза, че стремежът им към това всяко дете да се чувства добре в училище е постоянно подложен на контрол и завишаващи се изисквания от страна на родителите – детето да получава все повече и повече и в среда на конкурентност училището непрекъснато трябва да отговаря на нови предизвикателства за качество на предлаганото образование.
Мила Иванова, която отговаря за оценка на въздействието в „Заедно в час“, посочи, че адекватната оценка всъщност мери развитието и когато мерим качество първо следва да си отговорим на въпроса, кои са важните неща, които си струва да мерим.
Лилия Кръстева – Пеева, мониторинг и оценка в Център за приобщаващо образование, представи научените уроци от Центъра и партньорските училища за осигуряване на качество в училище, в рамките на съвместната работа и създаване на Модел за организиране на процесите за изграждане на приобщаваща училищна среда, подкрепена от Фондация Америка за България. Лилия Кръстева-Пеева подчерта: „Късно е да анализираме на база на резултатите на децата, трябва да мерим процесите, които довеждат до изграждане на качествена среда, за да могат резултатите да са добри и предвидими“. Затова Центърът и училищата – партньори прилагат подхода на саморефлексията и на самооценката в четири области на развитие на училището – Училищно управление, Педагогически практики, Партньорство с родителите и Детска закрила, подход, който позволява на учители и директори да разберат по-добре това, което правят като училищен екип и да изградят споделена визия за развитието на училището си, която да преследват по по-структуриран начин.
Доцент Александър Вълков изнесе интересни данни за цената на средното образование. Данните са силно обезпокояващи, тъй като недвусмислено показват, че българското средно образованието излиза скъпо на данъкоплатците, но за сметка на това е и некачествено. През последните 10 години учащите са намалели почти с една пета, докато за същия период издръжката на учащ се е увеличила два пъти.
Д-р Мартин Осиковски от УНСС предизвика вълнение в залата с пламенна реч за смисъла на университетското образованието, което не бива да се принизява до периферия на трудовия пазар и производство на болтчета за пазара на труда, а да отстоява своята роля като „universitas magistrorum et scholarium“ или общност от учители и учени.
В заключение Ива Бонева обяви, че Център за приобщаващо образование подготвя национално представително проучване в българското училище пред седмокласниците на тема – Кои са другите индикатори, които определят качеството на образованието, освен националното външно оценяване (НВО). Едно такова изследване, неправено до момента, би дало отговори на много от въпросите, които всички занимаващи се с образование в България си задават.
Качеството на образованието означава именно това да реализираме неговия смисъл – способността да израстваме и умело да разбираме и да се ориентираме в света около нас. Върху това заключение акцентира и бизнесът. Целта на образованието е да изгражда характери. В бързоразвиващия се свят, образованието не смогва да изпревари бизнеса като необходими кадри, но то трябва да научи учащите се да учат, да ги научи на ценности като лоялност, честност и трудолюбие и развие т.нар. преносими умения – умения, които човек носи със себе си като работа в екип, умение за общуване, предприемчивост.
Образователните експерти и бизнеса си обещаха да поддържат постоянен диалог, за да намерят правилната формула за българското образование.