На 19 октомври се проведе кръгла маса на тема „Проблеми на детското здравеопазване в Република България“, организирана от Комисията по здравеопазването към Народното събрание и Българската педиатрична асоциация.
Участие взеха както членовете на Комисията по здравеопазване, така и държавни институции и широк кръг от здравни специалисти и представители на граждански и пациентски организации.
В рамките на представените презентации, г-жа Светлана Йорданова, заместник-министър на здравеопазването, очерта основните стратегически цели, заложени в Националната здравна стратегия 2020 и изпълнението на Националната програма за майчино и детско здраве 2014-2020. До момента в страната са разкрити 31 Здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве, изработени са 1 938 медико-социални планове за деца с увреждания и хронични заболявания, 107 лечебни заведения предоставят масов слухов скрининг за ранно откриване и идентифициране на проблеми в ранна възраст, обхванати са 34 132 бременни жени, разработен е модел за разпознаване на аутизма в ранна възраст, като са обучени 83 общопрактикуващи лекари.
Проф. Пилософ от Българската педиатрична асоциация представи проблемите в българското детско здравеопазване, като изтъкна липсата на структурно звено в Министерство на здравеопазването за управление на политиката за майчино и детско здраве. Намаляването на детската смъртност беше отчетено като успех за България – 6,5 ‰ на 1000 живородени, въпреки значителните различия по региони в страната и ситуацията спрямо нивата в ЕС (3,69 %). Особено внимание беше отделено на възможностите за квалификация и специализация на медицинските лица и целевите програми за допълнителни обучения и специализация по педиатрия. Вниманието беше насочено и към нуждата от обучения на специалистите за комуникация с децата и техните родители, като се посочи, че съгласно доклад на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ 50 % от получаваните жалби са именно поради лоша и недобра комуникация лекар-пациент. Относно финансирането на здравеопазването, бюджетът за 2015-2016 г. е бил приблизително 2 413 000 000, като от него 267 милиона са за детско здраве, предвиждане на възможности за безплатно предоставяне на лекарства поне за деца до 3 годишна възраст.
В рамките на своята презентация, проф. Пилософ представи и предложения на Национална мрежа за децата за промени в областта на детското здравеопазване – създаване на нормативна уредба за настаняване на придружител на дете в лечебно заведение и прекратяване на практиката от злоупотреби, промяна на Наредба 26 на министерството на здравеопазването за извършване на един безплатен преглед на здравно неосигурените бременни жени в посока разширяване на броя прегледи и популяризиране на възможностите на Наредбата, гарантиране правото на личен лекар на всяко дете в страната, разработване на програма/план за задържане на здравните специалисти в страната (виж доклад Бележник 2017: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата).
Като основен акцент беше изведена необходимостта от създаване на Обединена детска болница – Детски здравен парк, който да бъде модерна национална детска болница, с обединяване на разпокъсаните клиники в София на едно място, с високоспециализирана апаратура и техника и качество на предоставяните здравни грижи, с възможности за обучения и специализация.
От страна на Национална мрежа за децата беше отправено предложението за ясна лидерска позиция и управление на Министерство на здравеопазването в прилаганите програми и политики, с акцент фокусиране към най-належащите проблеми – преодоляване на кризата и задържане на специалистите в страната, и изграждане на Обединена детска болница – Детски здравен парк.
В рамките на дискусията бяха повдигнати и други спешни проблеми, като необходимостта от продължаване на Националната програма за грижа за деца с вродени сърдечни малформации, намаляването на оперативната активност и кризата със специалистите в различните области на детското здраве – неонатолози, детски хирурзи, педиатри, медицински сестри и др. Изтъкна се належащата нужда от промяна на законодателството в областта на придобиването на специалност в здравеопазването и невъзможността на болниците да наемат специализанти (Наредба 1 на МЗ), която рефлектира и върху университетската подготовка на студентите по медицина. Лошото управление на финансовите потоци също беше определено като проблем, свързан със задържането на педиатрите и медицинските специалисти в страната.
Отправено беше и предложението за създаване на Центрове по пренатална диагностика като основна тенденция в Европа в предоставянето на грижа за бременните и бебета, с цел ранно идентифицирана на възможните рискове.
В заключение, бяха отправени препоръки към представителите Народното събрание и Министерство на здравеопазването в посока засилване на работата на Националния координационен съвет – основният орган, отговорен за прилагането на програмата, както и определянето на регионалните координатори, разработване на методология за работа на Центровете за майчино и детско здраве с цел повишаване на тяхната ефективност в предоставянето на услуги, активиране на работата по усъвършенстване на механизмите за събиране на данни, подготвянето на оценка и анализи, които да са основата на разработване на политика, основана на доказателства, изграждане на Национална педиатрична болница – Детски здравен парк.
Снимка: rgbstock.com
