На 16 октомври в парк-хотел „Москва“ се проведе мащабна по посещаемост и медийно внимание конференция на тема „Партньорство училище-родители“, в която взеха участие министърът на образованието Красимир Вълчев, зам-министрите Деница Сачева и Таня Андреева, председателят на СБУ Янка Такева, началникът на РУО София-град Ваня Кастрева и представители регионалните управления и директори от цялата страна, както и експерти от неправителствени организации, академични изследователи, членове на обществените съвети на някои училища и малцина ученици от 119 СУ в София.
Не стана ясно дали в конференция, посветена на взаимодействието между училището и родители, присъстват и родители, освен представените учители и експерти в това им качество, но поне такива не получиха думата, за да разкажат как от тяхна перспектива би изглеждало или на практика се случва подобно партньорство, освен в краткото изказване на представител на Обществения съвет на 18 СУ в София за възможностите, които този училищен орган предлага на по-активните родители да се включат в училищното управление.
Сред важните акценти от конференцията се откроиха заявката на министър Вълчев за повишаване на броя на училищните психолози и педагогически съветници, които ще бъдат увеличени с 500 през следващата учебна година, като този ресурс ще изиска инвестиция между 7 и 8 млн.лв. от страна на МОН, за да може постепенно и по-малките училища да разполагат с подкрепата на подобни специалисти. В момента това е привилегия за училищата с над 500 ученици и е за сметка на делегираните бюджети. В много области обаче проблемът е не просто финансов, а и въпрос на квалификация на кадрите и задържането им – обстоятелство, свързано неразривно с обезпечаването на подкрепата на деца със специални образователни потребности, за което НМД неведнъж е алармирала и търсила категоричен ангажимент от образователното министерство.
Янка Такева от Синдиката на българските учители изтъкна друга тревожна статистика – поне 12% от българските ученици комуникират с родителите си само чрез социалните медии и канали, тъй като те са работници и дори трайни емигранти в чужбина, а над 50% от семействата са непълни по различни причини. В някои области като Северозападна България тези проценти скачат драстично и там училището изпълнява много повече от чисто образователна функция и поема грижите за децата почти напълно, тъй като семействата или отсъстват, или изнемогват под тежестта на икономическите и социалните си проблеми и трудности. Учители от страната подкрепиха тази статистика с конкретни примери за училища, които са се превърнали в постоянен дом за учениците и които не могат да взаимодействат с родители по причина на тяхното пълно отсъствие от живота на детето, но въпреки това целта им е да предложат образование и квалификация, които да изведат тези ученици в друга жизнена траектория и да им предложат по-добро бъдеще.
Представените презентации за взаимодействие и партньорство с родителите от няколко различни по профил училища от страната – ОУ „Св.Иван Рилски“, гр.Перник, 44 СУ „Неофит Бозвели“, София, кв.Подуяне, СУ „Св.Паисий Хилендарски“, с.Абланица, обл.Благоевград и ЕГ „Акад.Людмил Стоянов“, гр.Благоевград, разглеждаха основно идеи за привличане на активните родители чрез включването им в извънкласни дейности, екскурзии и ателиета по програма „Твоят час“, ден на родителската професия, коледни и великденски базари и придружаване на ученици при нужда.
Въпреки че изразиха радост, че новият Закон за предучилищното и училищното образование дава много възможности и свобода за работа с родители, директорите за съжаление не показаха голямо разнообразие от такива иновативни практики, освен изнесените родителски срещи и родителско-учителските споразумения, но засягащи само кибер-безопасността на учениците.
Директорът на ОУ „Любен Каравелов“, Варна, Снежанка Стоянова сподели тяхна добра практика, свързана с работа с образователни медиатори по модел на здравните, които работят на проектен принцип в някои общини. Те са бивши ученици на училището от общността, имат поне средно образование и подпомагат много успешно комуникацията между семействата и учителите. Според нея длъжността „помощник на учителя“ трябва да бъде възродена и регламентирана в нормативната наредба, като за нея са необходими хора, които са добре запознати с образователното законодателство и могат да подкрепят и разтоварят учителите от част от административните им задължения, както и да са наистина автентични посредници за привличането и подкрепата на оставането на ученици в училище – функция, която в момента чрез мащабна акция МОН провежда чрез мобилните групи. Те обаче според обратната връзка от много области в страната не работят чрез заложените институционални партньорства, а са отново формирани основно от учители и възможностите да изпълнят предназначението си са силно ограничени и неефективни.
От страна на Национална мрежа за децата участие взе Пламена Николова, Програмен координатор „Образование“, както и представители на различни организации-членове – сдружение „Дете и пространство“, Център за приобщаващо образование, фондация „Заедно в час“, Институт за прогресивно образование, фондация „Амалипе“, асоциация „Родители“, фондация „Кузманов“, СНЦ „Свят без граници“, ИНПОО, ИСДП, асоциация „Българско аналитично пространство“. Техните изказвания бяха в посока насърчаване на изграждане на общност в училище, търсене на повече активно участие на родители не само в извънкласните дейности и празниците на училището като зрители и придружители, но и в училищното управление, взимането на решения, въвличането им в училищния живот и от друга страна – в предоставянето на регулярна и ясна обратна връзка за развитието на тяхното дете, подкрепата, от която то се нуждае, напредъкът и талантите му, както и намиране на време и място за споделяне не само във виртуалното, но и в реалното пространтво на училището.
Цвета Брестничка от асоциация „Родители“ представи презентация, включваща различни активни практики в работата с родители, като нови формати на организиране на родителски срещи, използване на родителския ресурс за подобряване на комуникацията между различните групи родители и търсене на консенсус, в чиито център е благоденствието на всички деца в споделения училищен живот. Тя подчерта необходимостта от разтоварване на класния ръководител от големите административни задължения и осигуряване на време, място и финансиране за работа с родителите, която да е качествена, да разпознава потребностите на всяко дете и да залага на индивидуалния подход, а не на възприемането на учениците като сбор от номера в даден клас. За постигане на всички тези цели е необходимо задължително премахване на двусменния режим в големите училища, където той все още съществува – ангажимент, чието изпълнение МОН гарантира до 2021г.
Г-жа Брестничка подчерта, че родителите в един класи и едно училище идват от различни социални прослойки и се сблъскват с различни проблеми, но е повече от ползотворно те да се подкрепят взаимно и да имат спокойствието да споделят своя опит, защото по този начин подобряват своята увереност, а уверени родители означава уверени и успешни деца.
Калоян Дамянов, директор на РЦПППО, София-град и председател на Контролния съвет на НМД, засегна останалия без отговор въпрос как следва да се привличат и въвличат в училищния живот от една страна много активните родители, а от друга тези, които са незаинтересовани или не могат да отделят достатъчно от времето си. В първият случай на родителите трябва да се предложат различни дейности според интересите им, където те могат да изявят организаторските си умения и да подкрепят работата на училището, а във втория – педагогическия колектив трябва да проявява постоянна проактивност и да търси родителите, като им предлага обучения и лекции на теми, които са важни за тях и тяхното семейство – преодоляване на проблемно поведение, подобряване на взаимоотношения с тинейджърите, подкрепа на детето с уроците и т.н.
Освен това е изключително важно при ситуации, в които училището трябва да разреши възникнал конфликт или да санкционира неприемливо поведение или случаи на агресия, да се дадат поне две възможности за избор и решение на родителите, защото по този начин те се превръщат в активна страна в работата с децата, а не просто адресати на наказания и мъмрене и това намалява техните съпротиви и ги превръща в партньори на учителите.
Снимка: freeimages.com
