Казусът „СМГ” блокира извънкласните дейности в София. Някой привидя голяма печалба в онзи милион, който се кумулира като приходи от допълнителните курсове годишно и прецака поголовно училищата да не могат да отдават залите и спортните си салони под наем, докато не се намери адекватно решение (как да се спази или заобиколи закона). Народни танци, баскетбол, таекуондо, джудо – всички курсове са в изчаквателна позиция.
А докато капацитетите в Министерството на образованието се наумуват как да процедират, децата се радват на неочакваната ваканция и се заседяват над таблетите, защото нито математиката, нито спортът им е чак такъв приоритет. Това се вижда и по статистиката – учениците все по-видимо си тежат по местата. И тенденцията към масово затлъстяване няма да отпадне с такива необмислени решения.
Основният аргумент в Писмо №18-536 на министъра на образованието и науката е, че допълнителните курсове, провеждани в математическата, са стопанска дейност, която не може да се осъществява в публична общинска собственост, каквато са училищата. Това е така, никой не го оспорва. Но е факт също така, че това е практика от години, както и че родителите допринасят за тази стопанска дейност напълно доброволно. Ако министърът на образованието и експертите му не са в състояние да измъдрят формула, по която децата да стават по-умни и образовани, то едва ли общините ще проявят по-голяма загриженост. Същото, че даже и в по-голяма степен, се отнася до спортните дейности, които бяха блокирани, както и математиката.
И за родителите, а и за децата, е удобство допълнителните дейности да се осъществяват в училищата. Така не се налага групи от деца и придружаващите ги възрастни да се придвижват от точка А до точка Я. Да не говорим, че с ремонтните дейности по инфраструктурата, които не се съобразиха с учебните дейности, придвижването в София и в момента е истински кошмар. Кошмар, за който си плащаме в пълен размер, защото никой не ни възмездява за затрудненията. Кому е необходимо да се създават и допълнителни проблеми в градския транспорт, свързани с извозването на ученици до салони и помещения, които не попадат в ограниченията?
Като стана дума за градския транспорт, ето го и поредния абсурд. Оказа се, че столичани плащат и една камара персонални и неперсонализирани карти на служители на „Софийска вода”. Само за тях е предвидено да бъдат заплатени 1,5 млн. лв. без ДДС за срок от пет години (виж на стр. 23). Значи онзи милион за децата, които се учат, е трън в нечие око. А милионът за авантаджиите от „Софийска юда”, които не могат да си късат от залъка за такива дреболии като абонаментни карти, са си в реда на нещата. А това се отнася и до хилядите чиновници и държавни служители, които се возят безплатно на наш гръб. Просто това се прави тихомълком и не осъзнаваме колко много ни цакат с такива дребни на пръв поглед допълнителни сметки. Затова се стига до абсурда трима яки контрольори да приклещват ученик, чиито родители са пропуснали с един ден да му презаредят картата, а отстрани хора, на които някой друг им плаща транспорта, да се подхилват доволно, защото тях този проблем не ги касае. Вероятно родителите на същия този „малък престъпник” са им платили комфорта да се возят за без пари.
Източник: в. Политика, автор Кристи Петрова
Снимка: freeimages.com
