На 12 септември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува своя доклад, обхващащ сферата на образованието за 2017 г. Данните за близо 40 страни представят картина, в която образователната ситуация в България се вписва в голяма степен.
Природните и технически науки набират все по-голяма популярност сред дипломиращите се студенти, като те са и най-добре платени. Продължилите обучението си след средно образование са до 56% по-добре платени от тези, които са завършили само горен курс на средното образование.
Тенденцията за застаряване на учителската гилдия и замразяване на заплатите до нива, които не са атрактивни за млади специалисти и са по-ниски спрямо специалисти в други области със същата степен на образование и квалификация, е повсеместна за Европа и целия свят. Поне 36% от учителите са на възраст 50+ години, увеличение с 3% спрямо 2005 г.
Особено типична за България е феминизацията на учителската професия. Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малка е тя, но в предучилищното образование достига до 97 и дори 100%;
Професионалното образование все още не е популярно сред учениците по света. Общообразователните програми са предпочитани пред професионалните сред младежите на възраст 15-19 г. с 37% спрямо 25% в полза на първите, макар че предлагат не по-малко добри перспективи за кариерно развитие.
Проблемът с недостига и/или липсата на качество в услугите за ранна детска грижа и образование се оказва не само локален за България. Поради малките публични инвестиции в ранно детско образование, осезаемо повече деца постъпват в частни образователни институции на това образователно ниво, отколкото в началното и средното училище.
В България статистиката сочи, че в големите градове продължават да не достигат места в яслите и градините и съотношението деца-възрастни да е твърде високо (в полза на
първите), докато в малките населени места или изобщо липсват услуги, или дори при наличие на такива, семействата не успяват да покрият месечната такса и да осигурят възможност на детето да се възползва от услугата.
На фона на тези обстоятелства, в страната все още не са легализирани услугите, основани на взаимопомощ и сътрудничество между семействата в отглеждането на децата на базата на споделено разбиране и общи принципи и правила, като родителските кооперативи, дневната грижа, асистент на майката и др.
От друга страна МОН дава заявка за сваляне на долния праг на задължителен обхват на образованието с цел да подпомогне интеграцията на деца от рискови групи още от четиригодишна възраст. Това намерение, при всичките му позитиви за тези групи, буди съпротиви у родителите на много деца, които не желаят те да започват детска градина на тази възраст и предпочитат да ги отглеждат вкъщи или в друга форма на дневна грижа.
Това още веднъж идва да покаже, че макар и у отговорните институции да има разбиране за важността и ползите от интегриран подход и услуги при редицата реализирани пилотни проекти, все още липсва споделена визия за това как те трябва да бъдат развивани, прилагани и регламентирани нормативно и финансово.
Пълен текст на доклада на английски език
Снимка: pixabay.com
