Проведе се обучение на тема „Как да отразяваме децата в медиите и да пазим достойнството им“. Събитието беше организирано от Държавната агенция за закрила на детето съвместно с Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ България, Асоциацията на европейските журналисти и Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет в рамките на два дни.
„Искаме да помогнем и да покажем варианти на журналистите как най-правилно би трябвало да реагират, за да могат да гарантират правата на децата, когато отразяват случаи на деца в медиите. Ние сме свидетели на отразяване на случаи на деца в медиите, когато журналисти, а може би и техните редактори и продуценти, понякога не си дават сметка за неблагоприятните ефекти, които се получават от тяхната намеса. Това, което движи журналиста, е как да отрази събитието, дали това има значение за общественото мнение, интересува ли се обществото от този въпрос. За нас, хората, които се занимаваме с децата, най-важно е как да бъде защитен най-добрият интерес на детето”, каза Радиона Никова, която е директор на Дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо планиране и координация” в ДАЗД.
Никова коментира, че т.нар. „замазване на лицето” на детето в ефир не е достатъчно, както и че не е етично в репортажите да бива наричано жертва. „Може да закрием лицето на детето, но когато дадем цялата съпътстваща информация – в кой град се намира, в кой блок, в кое училище е, това дете е разпознаваемо. Трябва да си даваме сметка, че ако ние дадем всички тези данни, това дете може да се превърне втори път в жертва на насилие, т.е. то отново ще съпреживява тези неприятни ефекти”, обясни Радиона Никова.
През първия ден на семинара присъстващите журналисти се запознаха с Пътеводителя за етично отразяване на деца в медиите, разработен от УНИЦЕФ и Асоциацията на Европейските журналисти. Той съдържа практически и юридически съвети как да се отразяват събития с участието на деца.
Водещата на новините на Българската национална телевизия Надя Обретенова, която води обучението, каза, че журналистите имаме отговорността да пазим интереса на 1 194 454 деца, които съставляват 17% от населението на България. Тя посочи грешките, които допускат журналистите когато герои в репортажите им са деца.
„Трудно се сещаме и не го практикуваме често в работата си, че не се поставяме на мястото на децата. Забравяме, че децата са като нас възрастните. Те имат своите очаквания, своите представи, нагласи към живота. Ние подхождаме към тях леконравно, понякога със снихождение, понякога имаме неочаквани представи затова къде те живеят, с какво се занимават. Понякога като репортери се опитваме да направим своя репортаж, който да предизвика сензация, да привлече широк зрителски интерес. Но не си даваме сметка, че го правим на гърба на децата и може да им нанесем непоправими щети с това”, заяви Обретенова.
Тя каза още, че за етичното отразяване на децата в медиите трябва да се поставяме на тяхното място и да си задаваме въпроси като: „Защо децата са обект на моя репортаж? С какво аз мога да им помогна? Как трябва да покажа техните достойнства и техните проблеми”. „Етичните норми не трябва да прескачаме като хора. Как си представяте, че ще се почувства едно дете, ако го наречем хлапе, малчуган? Не е ли по-добре да го наречем тийнейджър, младеж, ученик? Задавайки си тези въпроси става ясно как е добре да говорим за децата”, подчерта водещата.
Обретенова добави, че много е важно репортажите така да се правят, че след години да не злепоставят хората, които като деца са влезли в окото на камерата, както и че е важно журналистите да бъдат максимално пестеливи по отношение на информацията, която може да разкрие самоличността на субекта.
В дискусията се включи и д-р Весела Банова от Сдружение „Дете и пространство”, която е дългогодишен детски психолог. Тя посочи, че последиците върху децата, станали жертва на сексуално насилие, могат да бъдат трайни и трудно заличими. Например, може да бъде нарушена връзката на детето със собственото му тяло. „Вследствие на травмата те не поддържат добре личната си хигиена. Техният успех в училище пада, защото в главата им непрекъснато се превърта случилото се с тях. Често околните казват, че тези деца не могат да се концентрират, без да търсят причината за това“, каза Весела Банова. Тя подчерта, че детето може да се травмира и в случаите, в които е свидетел на сексуално насилие, като тогава последиците за него може да са още по-сериозни. „Трябва да говорим и да научим децата си, че тялото е тяхно и то е неприкосновено. Тогава може да очакваме, че то ще зачете чуждото тяло“, подчерта още тя. Терапевтът обясни, че най-често обект на сексуална експлоатация стават освен децата, които нямат богат житейски опит, и хората с психични проблеми.
По време на обучението Симона Велева запозна журналистите и с юридическата страна на проблема. „Децата трябва да бъдат третирани като личности. Те имат право да изразяват своето мнение, да търсят и получават информация. Важно е да се иска съгласието на родителя, настойника, попечителя и най-важното и мнението на самото дете”, обясни Велева.
Според нея не е етично, закривайки лицето на децата, да се изписват имената, годините и откъде е. На въпрос дали често, за да се изпълнят всички изисквания, журналистите не са принудени да изкривяват информацията, юристът каза, че това не бива да се допуска. „Много е важно да се даде точна, достоверна и проверена информация, така че да не се пораждат въпроси у зрителя. Точно на това обучение показваме различни техники как да бъде представено дете и в каква светлина като има значение какъв е репортажът”, уточни юристът.
Вторият ден от обучението беше посветен на превенцията от сексуална злоупотреба с деца и спецификата при медийното отразяване на подобни случаи.
В 28 страни от Европа около 2,5 милиона жени съобщават за преживявания на преки и косвени форми на сексуално насилие преди навършване на 15-годишна възраст, посочи д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България. Виждаме, че обхватът на проблема е изключително сериозен.
Когато говорим за сексуално насилие, повечето хора си представят изнасилване, но насилието има много различни форми, включително досега на деца до сексуален език или изображения, които оставят много сериозни последици върху личността на детето, каза д-р Муита. Тя добави, че въпреки общоприетото схващане, че проблемът засяга основно момичета, потърпевши са и много момчета.
Насилието над деца може да се случи на различни места. Именно затова, на 13 ноември УНИЦЕФ, съвместно с Министерството на образованието и науката, започна кампанията “Заедно срещу насилието в училище”.
Дискусията продължи с изказвания на експерти, които работят непосредствено с деца, преживели сексуално насилие. Катя Кръстанова от фондация “Асоциация Анимус” представи дейността на центъра Зона ЗаКрила, предоставящ подкрепа на такива деца. Тя бе категорична, че възстановяването на децата не е възможно без възмездие, а огласяването на данни за престъплението в медиите може да възпрепятства работата на отговорните органи. По този начин възстановяването на детето е изложено на опасност.
Повече за интервенцията в училищата, която ще започне от следващата учебна година и се реализира съвместно от УНИЦЕФ и МОН, можете да научите тук.
Източник: БГНЕС, unicef.org
Снимка: unicef.org
