Образование Новини

Данните са от доклада на Европейската комисия (европейската образователна мрежа Евридика и Евростат) Ключови данни за ранното детско образование и грижа в Европа, 2014г., Раздел II – Стандарти и осигуряване на качество

Проблемът с препълнените детски ясли и градини стана една от основните теми за разговор между родители в София и големите градове на страната. Заедно с превърналата се в кошмар наяве система за прием в 1 клас по район на местоживеене, която показа големите пробойни в образователната инфраструктура на кварталите, яслите и детските градини създадоха парадокс около себе си. Те едновременно трябва да осигуряват здравословна среда за отглеждане на децата, при спазване на разпоредбите за максимален брой деца в група, за да се осигури оптимална грижа от страна на персонала, да се намали боледуването и да се минимизират стреса и рисковете от нараняване при много деца, играещи заедно, но също така и да успеят да обхванат всички деца  на работещи родители в София. Оказа се, че при наличната материална база или по-скоро отсъствието й в много от новите квартали, това е невъзможно. И докато бройките все пак бяха редуцирани до изискваните по наредба, за да не се стига до скандални положения като 35 и повече 3-4 годишни деца в една група, броят на персонала остана същия и още повече деца не бяха приети в общински детски градини и оставени на отглеждането на роднини или пренасочени към почти непосилната за повечето родители система на частните градини.

Интересно е да се разгледа къде се намираме ние спрямо останалите европейски държави по отношение на броя на деца в група и съотношението им спрямо възрастните специалисти, които се грижат за тях. Този проблем все още стои с пълна сила не само в яслените групи и градините, където е най-тежък, но и в началното образование, където качеството и нуждата от допълнителната подкрепа на децата се сблъскват с недостига на специалисти и претъпканите класни стаи, където децата са притиснати без почти никакви лично пространство, което според много специалисти е и една от основнтие причини за високите нива на агресия.

Що се отнася до регулациите, по-голямата част от европейските държави са въвели централни разпоредби, които обхващат максималния разрешен брой деца на един член на персонала и/или на група в държавна форма на организация (ясла, градина, дневен център). Въпреки че в практика действителният брой деца може да бъде по-нисък от посочените максимални стойности, определените в тези регламенти бройки предоставят полезна информация за стандартите, действащи в цяла Европа.

Повечето държави посочват както максималния брой деца на член на персонала, така и максималния брой деца в група. Няколко образователните системи определят само съотношението между персонала и детето и оставят определянето на размерите на групата съответно да е според обстоятелствата. Обратно, някои държави определят максималния брой деца за всяка група, а детските заведения имат свободата да наемат необходимия персонал (България, Чешката република, Испания, Хърватска, Турция и Лихтенщайн). Няколко страни обаче (Дания, Латвия, Швеция и Исландия) нямат регламенти за броя на децата на персонал и броя на деца в групите, като се доверяват на детските заведения да преценят адекватно. Турция няма регламенти в тази област за деца под 3 годишна възраст в ОГРДВ, нито Белгия (фламандска общност) за деца над 3-годишна възраст.

Разликата във възрастта на децата е важна по отношение на ограниченията, определени за броя на децата спрямо един възрастен (независимо от квалификацията на персонала). Обикновено се прави разлика между по-малките деца (до 3-годишна възраст) и по-големи деца. Освен това, най – строгите разпоредби се прилагат за кърмачетата, например в Ирландия, Литва и Малта един член на персонала не може да се грижи за повече от три деца под 1-годишна възраст, а в Обединеното кралство това ограничение се прилага за всички деца под 2 години. В другия край на спектъра е Норвегия, където регламентите определят максималния брой на деца под 1г. на един възрастен, на девет. Тези правила обаче се отнасят само до максималния брой деца за всеки член на образователния персонал (напр.педагог), без да се споменава персоналът, който ги подпомага. Следователно, като цяло броят на децата на възрастен е по-малък.

Колкото по-големи и независими стават децата, толкова повече се увеличава и максималният брой деца, разрешени на един член на персонала. В много държави/региони, където съществуват регламенти, максималният брой се удвоява или утроява, когато децата са около 2-3 годишни. В някои от тези страни това вероятно е свързано с факта, че децата се преместват от една степен на ранно обучение в друга. Например в Белгия максималният брой деца на член на персонала се увеличава от 6/7 на 19/20, тъй като децата се преместват от дневни центрове за деца под 3 години във форми на грижа и обучение, базирани в училище. Въпреки това, в няколко държави (Ирландия, Финландия и Англия) максималният брой все още е под 10 деца на член на персонала през годината преди постъпване в начално образование.

Освен това е интересно да се сравнят максималните бройки в групите, където съществуват такива регламенти, като се отбелязват значителни различия между отделните страни, особено по отношение на кърмачетата. Например, докато в Естония, Хърватия и Литва една група не може да включва повече от 5 или 6 деца в рамките на възраст под 1 година, в Обединеното кралство (Северна Ирландия), до 26 кърмачета могат да бъдат включени в група, но съотношението между персонал и дете от 1: 3 трябва да се поддържа. При сравняване на размера на групите за 5-годишни, ситуацията в Европа изглежда много по-хомогенна, с максимален размер на групата обикновено вариращ между 20 и 30 деца. Тези числа вече са близки до размера на класовете в началните училища.

[1] nr – не е фиксиран препоръчителен брой

[2] : – няма данни от държавата

От информацията за съотношението на децата и персонала и размера на групата става ясно, че няколко възрастни, които могат принадлежат към различни категории персонал (квалифициран, помощен и др.), често участват в грижите и/или образованието на една група. Например в Австрия групите в детските градини включват един квалифициран педагог и един асистент, а в Португалия – групи във всички видове централизирани ОГРДВ включват образователни специалисти (учители или преподаватели), както и асистенти.

На местна почва, проблемите, свързани с недостига на места в детските градини и яслите в столицата и големите градове, са само половината от ситуацията. Много по-съществен е въпросът с осигуряването на достатъчен брой специалисти и помощен персонал, за да се избегне разпространената в момента практика 30 и повече деца да се отглеждат, възпитават, обслужват и обучават от един педагог и един помощник, което по никакъв начин не може да е гаранция дори за безопасна среда, а най-малкото за качествена услуга. В България наредбата за финансиране на учебните заведения постановява само максималния брой деца в група, като той може да бъде надвишаван при определени обстоятелства с до 2 деца. За съжаление обаче, не е регламентирано никакво съотношение между броя на децата и възрастните, като дори за кърмачетата под 1г няма установен максимум на дете:възрастен и така една яслена група по закон може да включва до 8 деца под 1г.  и до 8 деца от 1-2г., като в практиката тези възрастови групи, особено в СДЯ, са смесени и практически е напълно възможно в една група да има 16 деца под 2г. при един учител и един помощник-възпитател. Подобни условия не се срещат в нито една от посочените страни, нито в максималния допустим брой деца, нито в съотношението дете:възрастен.

Инвестицията в инфраструктура и строежа на сгради и помещения няма автоматично да излекуват недъзите на системата, ако общините по места, както и Министерство на образованието на национално ниво не предприемат целенасочена национална политика за реформа в предучилищното образование в тясна работа с висшите педагогически училища и при постоянно подобряване и надграждане на условията на работа, финансирането, психологическата подкрепа и интервенция и личностното и професионално развитие  на учителите и помощниците им. Само по този начин чрез държавна подкрепа дипломиращите се специалисти ще имат реална възможност за избор да остават в общинските и държавни градини и училища като носители на трайна промяна. По-добрите условия за тях, но не само във финансов аспект, са гаранция за повишено качество на услугата за децата и родителите, както и разширяване на възможностите за отваряне на детските градини към родителите, близките и общността и преодоляване на трайно насадените страхове и недоверие, че общинските детски градини са места за тормоз и лоши битови условия, където децата по принуда прекарват до 12 часа на ден, просто защото родителите им нямат друг избор.

Такава политика на МОН е особено наложителна при заявката за задължителен обхват на предучилищното образование от 4 години. Подобно сваляне на долната граница не само не би могло физически да се случи към момента, но ще има само негативни последици, ако се упражни натиск то да стане при сегашните условия. Това би довело единствено до отдръпване на още повече родители от системата и понижаване на ефективността на обхвата на деца в ранни форми на обучение и грижа, който и без друго е много под средния за Европа.

Възможен алтернативен вариант е насочването към подкрепа и легализирането на кооперативите и родителските обединения, което ще свали част от товара от общинската система, докато се изгради капацитет и ще отговори на възможностите и желанията на много родители. Според статистиката, в Европа, в домашно-базирани дневни организации се отглеждат до 5-6 деца на различна възраст, като строгостта на регулациите варират по страни.

Специфични за страната бележки

Белгия (BE nl): Данните се отнасят до публичните детски заведения. В частни заведения, съотношението на децата на персонала е 1:7 за деца под 18 месеца и 1:10 за тези между 18 месеца и 3 години.

Чешка република: Разпоредбите съществуват само за по-големи деца в materské školy. Често се прави изключение, за да се позволи увеличаване на броя на децата с до 4 (до 28 деца на група).

Германия: Правилата са определени на равнище провинции. Данните показват ситуацията за Рейнланд-Пфалц, която може да се счита за средно-статистическа.

Гърция: Данните се отнасят до vrefonipiakos stathmos и payikos stathmos до навършване на 4-годишна възраст. За деца на 5-годишна възраст се отнася до обществени предучилищни училища (nipiagogeio). В частния nipiagogeio броят им е 28. Въпреки това децата на различни възрасти носят различен коефициент на отглеждане, напр. 1-годишните отговарят на 1,5.

Франция: Нормите се определят по критерии за развитие (например умение на детето да ходи), а не по възраст.

Испания: Данните за деца под 3-годишна възраст се отнасят до най-често срещаните разпоредби в автономните общности.

Италия: Регламентите се издават на регионално ниво, а не на централно ниво. Те варират между регионите.

Кипър: Данните се отнасят до детски градини (nipiagogia) и предучилищни класове (prodimotiki). Във vrefopaidokomikoi stathmoi максималният брой деца е 24 и 28 деца на член на персонала (на 3 и 4 години).

Люксембург: Данните се отнасят до услугата за обучение и грижа за деца в неучилищна възраст; в заведенията за по-големи деца (éducation précoce и éducation préscolaire), регламентите съществуват само за 3-годишните (10 деца на член на персонала и 20 деца максимално в група).

Словения: В зависимост от обстоятелствата, общините могат да увеличат максималния брой деца на група с 2. 78% от групите/класовете имат две допълнителни деца. (източник: Министерство на образованието, науката и спорта).

Норвегия: Данните се отнасят до предучилищен образователен персонал, работещ в barnehager. Освен това в ОГРДВ работи и помощен персонал, но разпоредбите не ги вземат под внимание в случая. Статистическите данни показват, че средното съотношение на учители и асистенти е 4,9.(BASIL, 2012/13).

Лихтенщайн: Службата по социални въпроси определя максималния брой деца на член на персонала основно спрямо възрастта и специалните нужди на децата. Вътрешните разпоредби гласят, че групите трябва да са от деца на различна възраст. Дете под 18 месеца се брои като 1,5 деца. Не може да има повече от три кърмачета в група и групи само с кърмачета не са позволени.

Швейцария: Данните се отнасят до дневни центрове (Kindertagesstätte или Krippe/Structure d’accueil de jour or crèche/Struttura di custodia collettiva diurna) за деца до 4-годишна възраст. В Kindergärten/ Ecoles enfantines/Scuole dell’infanzia, които се грижат за деца от 4-годишна възраст, се регулира само максималният брой деца на група (24). Тъй като правилата варират между кантоните, предоставената информация представлява максималната бройка въз основа на анализ на регламентите в няколко кантони.

Снимка: freeimages.com