Икономически и социален съвет (ИСС) на България покани учители и директори на училища от София и страната, представители на МОН, на институции, свързани с образователната система и на местната власт, за да се консултира с тях по повод готвения от Съвета проект за резолюция на тема „Преждевременното напускане на образователната система – проблеми и възможни решения“.
В дискусията се очертаха редица важни проблеми, свързани с негативното явление на ранното отпадане на ученици, както и последици от него. Учителите изразиха своите тревоги за липса на координация в действията и мерките между всички заинтересувани страни, свръхнатоварването на учителската общност с отговорности, както и невъзможността им да следят движението на децата в условията на засилена миграция. Представители на местната власт споделиха свои добри практики за решаване на проблема, адресирани към спецификата на техните общности. От МОН, ДАЗД, РИО, УНИЦЕФ и др. оцениха инициативата на ИСС и заявиха готовност за продължаване на дискусията.
За ИСС ранното отпадане на ученици от образователната система е ключов проблем и в редица свои документи Съветът последователно прави много предложения. Част от тях са възприети в стратегии и национални планове. Но въпреки това ИСС оценява, че явлението „преждевременно напускане на образователната система“ се развива в негативна тенденция от няколко години насам, а социалната измеримост на последиците е значителна както за пазара на труда, така и в личностен план на всяко дете, останало без образование. През последната година делът на преждевременно напусналите училище вместо да намалява се покачва до 13.8%. Затова в новия проект за резолюция ИСС си поставя целта да обърне сериозно внимание на обществеността в търсене на нови решения, на добри практики и на нов подход за задържане на учениците в училище.
От стрната на Национална мрежа за децата, участие в срещата взеха Йордан Йосифов, представител на сдружение „Дете и пространство” и Дани Колева, програмен директор към Секретариата на Мрежата, които представиха обратната връзка от организации членове и анализите на НМД по темата за отпадането в регулярния мониторингов доклад „Бележник 2017: какъв е средния успех на държавата в грижата за децата?”
Ключовите изводи на Мрежата:
- Превенцията и намаляването на отпадането от училище са обект на специално фокусирани публични политики и мерки от 2003 г. От 30.10.2013 г. България разполага със „Стратегия за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020)”. Като част от Плановете за изпълнение на Стратегията се прилагат редица мерки и дейности, но липсва реално проследяване на ефективността на взетите мерки – следи се броят участвали ученици, но не се събира достатъчно информация относно тяхната ефективност включително спрямо спецификата на различните региони, общности и училища.
- Въпреки усилията за усъвършенстване на Регистъра за движението на децата и учениците, все още проследяването на децата в риск от отпадане не е достатъчно ефективно и не успява да координира максимално дейностите по превенция и интервенция на всички ангажирани институции. Сериозен проблем в това отношение се оказват децата на емигранти, част от които придружават своите родители в чужбина за определен период от време, други остават при свои роднини в България, а трети трайно напускат страната. В момента липсва работеща система за проследяване на тези деца. Това е втората причина за отпадане от училище, която с оглед на други демографски процеси ще продължи да увеличава дела си. Разработването и апробирането на системата за ранно предупреждение за деца в риск от отпадане също все още е на ниво пилотен проект.
- Политиките и конкретните мерки за тяхното изпълнение се мислят основно през призмата на образованието, а не се адресират първопричините – социални, културо – специфични и икономически. Напр. в политиките за увеличаване на обхвата на децата в образованието се изпуска сериозният проблем, свързан със структурната дискриминация. Нито една от мерките и политиките не адресира силно ограничения достъп до и избор на училища в отдалечените географски райони на страната. Децата в тези населени места и области имат достъп само до качеството и вида подготовка, които предлагат училищата в непосредствена близост до местоживеенето. Това често е съпътствано и с други процеси, които се наслагват – закриването на училища, малки училища със слети класове, липсата на финансиране за транспортни разходи на децата в задължителна за обучение възраст, ако семейството предпочете детето да учи в друго населено място или друга община, спирането на финансирането на транспортните разходи за учениците над 16 години, ако учат извън мястото, в което живеят.
- Липсва и целенасочена и координирана работа със семействата на децата и учениците, които са отпаднали от училище или са в риск от отпадане, като фокусът на политиките в момента е преди всичко върху санкции и рестриктивни мерки, а не подкрепа на семействата.
- Липсата на анализ за отпадането по типове причини и по факторите, които му въздействат, също е сериозна пречка пред смисленото и целенасочено прилагане на междусекторните политики и мерки.
Основни препоръки:
- Анализ на отпадането по типове училища, както и анализ на причините за отпадане по региони; да се проведе по-задълбочено качествено измерване на резултатите от взетите мерки до момента и тяхната ефективност;
- Разработване на ясни критерии за идентифициране на деца в риск от отпадане към системата за ранно алармиране, обвързването на вписването на децата с мерки за подкрепа и разработване на координационен механизъм с ясни роли и отговорности на различните участници по обхващане, задържане и реинтеграция на децата. Липсва цялостен хармонизиран подход за идентифициране на ниво училище и практиката на места е много различна.
- Разработване на Концепция за пилотиране на няколко Центъра за лично развитие в рамките на ОП НОИР (които са предвидени именно с цел личностово развитие на всяко дете и ученик и неговото задържане в училище), като след апробирането й и на база научените уроци да се разработят нормативни и финансови стандарти за гарантиране качеството на работа и устойчивостта на центровете.
- Стандартът за финансиране следва да следва рамката и философията на ЗПУО като гарантира средства за общата и допълнителна подкрепа към всички групи деца.
- Промяна на средата в училище – брой деца, физическа среда, прекратяване на двусменния режим на обучение и др., както и задължителна оценка на ефекта от въвеждането на целодневното обучение и начинът, по който то се случва на практика в момента.
- Системна промяна в нагласата към родителите и работата с тях включително включването на работата с родителите като задължителна част от процеса на професионална квалификация на педагогическите кадри.
Снимка: esc.bg
