Преди две години очите на 11-годишния Хасан се пълнели със сълзи всеки път когато питал майка си защо трябва да работи във фабрика при много лоши условия за мизерно заплащане. Той се опитвал да се справи с травмата от войната, след като избягал от Сирия с майка и си по-малката си сестра, и се озовал в едностаен апартамент в беден квартал в Газиантеп, голям турски град на границата. Неговата история далеч не е единствената, пише EUobserver.
Според някои оценки около 1 милион турски деца са принудени да работят в страната, чиято икономика е все по-нестабилна. Сирийските и други деца са лесна плячка за безскрупулни работодатели, които търсят евтина работна ръка.
Има данни, че през 2016 г. 56 деца са починали, докато са работели с тежки машини. Оттогава турското правителство обяви 2018 за година за борба с детския труд и се надява, според международни наблюдатели като “Уницеф” и Европейския съюз, да гарантира, че сирийските деца няма да се превърнат в изгубено поколение. Целите на Анкара обаче са изпълнени с несигурност.
През 2003 г. Турция започна национална програма, в рамките на която раздаваше на бедните турски семейства с деца скромна месечна сума в опит да ги задържи в училище. Едно семейство с момиче в тийнейджърска възраст получаваше 60 турски лири (11 евро) на месец, а с момче тийнейджър – 50 турски лири (9 евро). Около 15 години по-късно близо 1 милион деца все още биват експлоатирани.
ЕС и УНИЦЕФ гледат на националната схема като на средство за подпомагане на мигрантите и убедиха правителството да разшири програмата и за тях с плащания, равни на тези за турците.
Основният страх е, че децата бежанци, които трудно се справят с турския език и нямат надежда за бъдещето, може, когато пораснат, да станат престъпници или да опитат с помощта на контрабандисти да стигнат до сърцето на Европа.
“Заедно с УНИЦЕФ и други агенции от ЕС ние заставаме зад мотото “Не на загубеното поколение”. Не можем да си позволим да има деца, които не ходят на училище, защото ще трябва да платим цената”, коментира Кристиан Бергер, посланик на ЕС в Истанбул.
Сега всеки чужденец, който законно пребивава в Турция, може да има достъп до програмата, известна като система за обвързано с условия предоставяне на парични обезщетения за образование (Conditional Cash Transfer for Education – CCTE). Тя е финансирана с грантове от Европейската комисия, Норвегия и САЩ. Родителите получават парите по банков път на картите си на всеки два месеца, след като се представи свидетелство, че децата им са посещавали училище. Смята се, че над 330 000 сирийски деца са се възползвали от схемата след започването й през май миналата година.
Тези, които не ходят на училище, са посещавани от групи от турския Червен полумесец, които опитват да убедят родителите децата им да продължат да бъдат записани, услуга, която не се предоставя за турските деца. Случаите на злоупотреби, небрежност към децата или ранни бракове биват отнасяни до турските национални власти.
Включените в програмата деца ползват безплатен транспорт до училище и получават допълнителни пари в началото на всеки срок, за да платят за материали и униформи. Повечето сирийски семейства в CCTE са включени и в отделна програма, която им помага да покриват разходите си за вода, отопление и наем.
Въпреки усилията много деца продължават да отпадат от училище “Знаем, че за първите класове, за първите пет години, имаме 90% записване, но проблемът всъщност започва след това”, коментира Вейсел Гинлибал от турското министерство на националното образование. “Семействата се нуждаят от пари и поради тази причина карат децата си да работят на улиците, да просят по улиците, да правят всичко, за да подкрепят семействата си”, допълва тя.
Сирийските деца не са задължени по закон да посещават училище в Турция. Около 3 милиона в момента живеят в страната, някои откакто започна войната преди седем години, като голямото мнозинство живее извън лагерите. В държавата има спор дали стратегията да се насочи към интеграцията или към изпращането им обратно в собствените им страни.
С помощта на УНИЦЕФ и на ЕС в Турция се строят нови училища. Миналата седмица ЕС подписа договор с турското правителство за изграждането на около 200 училища. През 2017 г. УНИЦЕФ добави 1000 класни стаи.
Сирийците, родени в Турция, обаче не получават националност и не е ясно дали, когато свърши войната в Сирия, тя ще ги приеме обратно. Тази опасност тревожи и ръководителя на УНИЦЕФ в Турция. “Има потенциален риск, когато тези деца се върнат, да не бъдат признати за сирийски граждани. В момента няма такъв проблем, но той може да се появи в бъдеще”, смята той.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
