Всяка година около новината за първото родено бебе на годината гръмват сензационни статии, които обявяват драстично вдигане на броя на ражданията от малолетни и непълнолетни:
„Четири пъти е скочил броят на децата, родени от деца. През 2013 г. непълнолетните родилки са били 836, а през 2017 г. те вече са 3300. Притеснителните данни са на Държавната агенция за закрила на детето“ , пишат медиите и така отново се стимулира злоупотребата с темата „ранната ромска раждаемост“ в името на рейтинга.
Дори без да познаваш реалните цифри, трябва да се усъмниш в подобен шокираш бейбибум на фона на общата демографска стагнация, която засяга всички социални слоеве. Както често се случва, в подобни статии се ползват разнородни статистики и данни, които се четат произволно и невярно, като често между цифрите има сериозни несъответствия. Водещ е мотивът за сензацията, а не желанието за задълбочено и достоверно представяне на един значим социален проблем. Общественото внимание е привлечено за кратко, а институциите за кратко са поставени в отбранително – обяснителна позиция. Резултатът е новина за един ден.
Какви са реалните цифри и тенденции
Установяването на реалните цифри се оказва трудна задача, защото различните институции „броят“ по различен начин, и детайлите често не се осмислят от медиите.
Като цяло от края на 20 век намалява броят на детските бракове и ранните раждания като абсолютна стойност и като процент от всички бракове и раждания в страната, се казва в заключението на доклада на UNICEF. Това се отнася предимно до ражданията на ромите, които доминират в тази статистика.
Да се върнем по-назад, за да проследим тенденцията:
Още в края на миналия век се наблюдава рязък спад в ранната ромска раждаемост. Към 2001 г. 51% от ромските жени в България са родили своето първо дете преди да навършат пълнолетие, според данните на Националния статистически институт. За сравнение, към 1992 г. този дял е бил 69%. Тоест само за период от 9 години в края на миналия век се забелязва значителен спад на ранната раждаемост сред ромския етнос. А що се отнася до извънредно ранната раждаемост, от 7% през 1992 г. тя е спаднала на 3,6% през 2001 г.
През 2001 г. 6181 момичета под 18 години са в съжителство, като 2283 от тях са под 16 години. За десет години броят на 18- годишните момичета в съжителство намалява с около 30% и през 2011 г. те са 4334. Намаляването при 16 – годишните в съжителство е над 33% – те са 1505 през 2011 г. Броят на майките на възраст под 16 и под 18 години, родили първо дете, намалява също през последните години, тенденция, обяснима с намаляване на броя на детските бракове и съжителства.
През последните пет години броят на непълнолетните родилки се запазва относително еднакъв, без драстични скокове.
През 2013 г. 2705 момичета под 18 години са родили първо дете, 790 от които са под 16 години. У нас през 2017 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251 по данни, изнесени в медиите на 10 януари. 2528 са непълнолетните майки към 31.10.2017г. които получават месечни помощи за отглеждане на дете, по данни от АСП. Броят на малолетните момичета, които са дали живот преди да навършат 16 години, обаче намалява. Ако през 2016 г. техният брой е бил 298, то за 2017 г. те са по-малко – 269, показват данни на НСИ.
Причините за ранните раждания
Причините за ранните бременности и раждания са различни и са свързани както с обществени, така и със социални и икономически фактори: Сред тях са ниска сексуална култура; рисково сексуално поведение; широко разпространение на необезопасени сексуални контакти; кратка продължителност на сексуалните партньорства; сексуални контакти срещу пари и подаръци; ранно отпадане от училище, неблагоприятна семейна среда; тема – табу в училище и вкъщи, натиск от общността за ранно раждане; липса на реални административни санкции за мъжете, които съжителстват с малолетни и непълнолетни. Особено сериозна причина за липсата на семейно планиране е силно ограниченият достъп на подрастващите до съвременни програми за здравно и сексуално образование.
Негативните ефекти
Негативните ефекти на ранните бремености и раждания върху живота на момичетата са добре известни: Въздействието върху здравето включва рискове за майката и кърмачето. Отражението върху образованието се изразява в прекъсване или пълно прекратяване на учението и свързаните с това загубени възможности за реализация. Икономическите последици са невъзможност за реализация на трудовия пазар, допълнителни разходи за здравния и социалния сектор, бедност и загуба на човешки капитал.
Ранните раждания и образованието
7698 е обшият брой на отпадналите от училище по семейни причини за 2015/2016. И тази цифра показва, че не само ранните бракове и раждания са причина за отпадането от училище. А образованието е в основата на всички положителни социални и икономически тенденции. Тук също имаме добра новина – през последните 15 години се повишава образователното ниво на ромските момичета, включително сред сключилите детски брак, показва докладът на UNICEF.
Изследвания върху образователния статус на ромите и образователните нагласи сред ромската общност разкриват, че докато за по-възрастното поколение сключването на брак е било основна причина за отпадане от училище, то през последните две десетилетия на предни позиции са проблеми, свързани със социалноикономическото положение на семейството и липсата на средства, ниското ниво на образование и слаба заинтересованост от страна на родителите, като причините са взаимосвързани.
Санкции или превенция?
Наказателният кодекс предвижда санкции за пълнолетните, които сключат брак или живеят в съжителство с лица ненавършили 16 години, както и за родители и сродници, които са посредници или улесняват това, като наказанията са от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоби. Прилагането на тези санкции обаче е по-скоро изключение.
В изследването на УНИЦЕФ се отбелязва, че българските институции трябва да наблягат на превенцията на детските бракове, като се възползват от вписания в законодателството ред за превенция на ниво местна и централна власт. Проблем в тази насока е, че социалните работници се възприемат сред ромските общности предимно като санкциониращи и бюрократични, а не като предоставящи услуги в полза на тяхното благосъстояние.
Национална мрежа за децата апелира за необходимост от национална програма за превенция на ранните раждания
Въпреки положителната тенденция, проблемът с ранните бракове и раждания остава значима социална тема, тъй като в този порочен кръг се въпроизвеждат негативни модели, които възпрепятстват пълноценното развитие на цели поколения.
Затова още през 2015 г. Национална мрежа за децата апелира за създаване на национална програма за превенция на ранните раждания с целево финансиране, която да предложи системен и интегриран подход за превенция на ранните раждания и аборти сред подрастващите. Тази програма трябва да насърчи развитието на семейното планиране и да подпомогне достъпа до съвременни контрацептиви и здравно образование.
В България има натрупан опит и могат да се предложат добри практики за превенция на нежеланата бременост и ражданията от малолетни майки. Повечето от тези програми обаче се осъществяват на проектен принцип, с невъзможност за осигуряване на дългосрочност на дейностите и устойчивост на постигнатото. Препоръките на Национална мрежа за децата са да се приеме Програма за сексуално и репродуктивно здраве от Министерството на здравеопазването, заедно с план за мониторинг и финансов план. По мнение на Мрежа за децата изключително важно е в Програмата да се включи осигуряване на безплатни контрацептиви за най-рисковите групи. Необходимо е също да се разработят и приложат комплексни и интегрирани здравно-социално-образователни програми, насочени към уязвими подрастващи момичета. Децата и младите хора трябва да имат достъп до системно здравно образование, което да бъде част от задължителната подготовка в държавните училища. Необходими са също повече здравни медиатори.
Да, ранна раждаемост сред ромите има, но спекулирането с нея и представянето й като масово явление със сигурност не разрешава проблема. За да се ускори процесът на включване на ромския етнос в обществото, е наложителна последователна и ефективна стратегия, за която е нужна обществена и политическа воля. И медийна среда, която не поддържа стереотипите и предразсъдъците.
Източници: dnevnik.bg unicef.org аmalipe.com
Снимка: pixabay.com
