Ако четете този текст, със сигурност имате не просто начално, но и средно, и висше образование, и проблемът с децата, които никога не са стъпвали в училище, може би ви изглежда далечен. Всъщност това засяга всички ни, и то доста директно – губят се пари, пропускат се ползи за икономиката и се увеличава престъпността. Тази година темата влезе във фокуса на властта и Заради националистите, които имат зъб на ромските деца, но усилията да се реши проблемът могат да се изплатят с много конкретни ползи.
Около 206 000 са децата в България между 5 и 18 години, които не посещават училище, според данни на Министерството на образованието и науката (МОН). Събрани на едно място, тези деца биха могли да оформят петия по големина град в България – едно истинско патиланско царство на безгрижие, изоставащо съвсем малко зад Бургас по население. Безгрижието обаче е неуместно – това е проблем, който залага сериозни социално-икономически проблеми в национален мащаб, вън от личната драма на всяко отпаднало дете.
Тази година МОН обяви кампания за връщането на децата в училище. Беше създадено национално координационно Звено, което трябва да обедини всички възможни институции, които имат досег до децата от тези рискови групи – образователни експерти, социални работници, МВР, общините и др.
Опитът на МОН е похвален, но макар и приветстван от експертите в образованието, предстои да се сблъска с мудната и разконцентрирана държавна администрация. Различните агенции ползват различни бази данни, които тепърва ще трябва да се обединяват, а няколко служби за първи път ще се координират да решават заедно общ проблем.
Колко струва
Цената на отпадането от училище е изключително висока – според икономиста Лъчезар Богданов от IndustryWatch по последни данни хората между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование са над 700 хиляди, като половината са неактивни – тоест въобще не търсят работа, а 80 хил. са безработни. Само за последните 10 години заради ранно отпадане от училище (преди завършване на средно образование) на пазара на труда са навлезли близо 150 хил. лица с основно и по-ниско образование. Шансовете им да си намерят работа са изключително ниски – при 68% коефициент на заетост за хората със средно образование, за тези с основно той е 33%, а при начално и по-ниско – едва 18-19%.
Хипотетично, ако нямаше отпаднали преди завършване на средното образование и при сегашното ниво на икономическа активност и потребности на работодателите, това би означавало 155 хиляди повече Заети лица в икономиката. Ако няма отпаднали, всяка година икономиката ще може да расте с около 0.2% само заради увеличението на работната сила с поне минимална грамотност.
Бедността ражда бедност
Основната причина за отпадане от училище във всички проучвания по темата е “социално-икономическа”, или бедност и безработица. Заместник-министърът на образованието Деница Сачева разкрива сложната картина на този проблем: “Значителна част от тези деца са от ромския етнос, но има от турски етнически произход, деца на мизранти, които живеят с бабата и дядото и са на голяма възраст – говорим за 13-15 годишни”, казва тя. “Родителите, понякога от чувство за вина, изпращат доста пари и можете да си представите, особено в по-малките градове, без родителски контрол какво става. Има и деца с увреждания, които са отпаднали поради липсата на възможности и ресурсни учители, особено в малките населени места. За момичетата от турския етнос има сериозен проблем след 7 клас, техните родители отказват те да пътуват в друго населено място. T03U проблем се среща и в ромската общност, където момичетата биват спирани от училище, за да не бъдат откраднати”, разказва Сачева.
Това, че бедността и културата на отделни етнически общности са в основата на проблема, потвърждават и от Центъра за приобщаващо образование, но те добавят и изводите си от проучване, излязло едва преди няколко дни. То констатира изключително слаба обвързаност на шестокласниците с учебния материал в образователната система близо 46% от децата смятат, че важните предмети (като математика, история, география, английски) са напълно безинтересни. Близо 30% от шестокласниците са в риск да Загубят мотивация за учене и дори да отпаднат от училище, а 18% сами признават, че имат проблеми с българския. Данните следват и сходно проучване от 2007 г. на УНИЦЕФ, което поставя също слабостите в образователната система, наред със социо-икономическите и етно-културните, като един от основните фактори, водещи до ранно отпадане от училище.
Какво ще се прави
Новата кампания е разчетена като постоянна дейност, но първо ще се очертае картината на проблема с обединените усилия на 1103 екипа, в които ще работят над 11 603 представители на почти всички държавни институции – МОН, социалното министерство, МВР (детска педагогическа стая и охранителна полиция). Към екипите, които ходят по места, са включени представители на местните общини, НПО, местните комисии за борба с противообществените прояви, медиатори, психолози и педагози. Ще присъстват дори и представители на Районната здравна инспекция, които ще следят дали документите за отсъствие от училище не са фалшиви.
Инициативата идва и в критичен момент – след като години наред НСИ регистрираше спад на напусналите училище – до около 14 хил. на година, за предходната учебна година са регистрирани едни от най-високите нива – над 21 хиляди отпаднали от образователната система.
Сачева категорично отхвърля твърденията, че “МОН ще глобява безработни наред” и набляга, че целта е по всякакъв начин децата да бъдат върнати в училище: “На първо място да се идентифицира физическото местоположение на детето, а после ще се установява Защо то не ходи на училище дали по икономически или други причини. Преценява се дали помощта за семейството да не се дава в натура или като такса за детската градина. Екипите разполагат с информация за всички социални услуги в съответното населено място, включително и за рехабилитация, психологически и допълнителни консултации, дори и за часове по български език”, обяснява тя.
Ще има ли ефект
На практика обаче инициативата прохожда трудно, най-вече поради слабости на държавните институции. Числото от близо 206 хиляди деца всъщност не е съвсем точно Засега то се получава от разликата между регистрираните в ГРАО деца в ученическа възраст и реално пребиваващите в училище. Затова първата работа на инициативата е да установи съвсем точен брой на отпадналите и ясна картина за всеки неприсъстващ ученик.
Според специалисти ще отнеме време и докато представители на толкова различни институции се стиковат ефективно. Тепърва ще се изгражда общ списък на отпадналите деца, като всяка институция има собствени данни и събирането им на едно място показва сериозни разминавания.
На среща на екип в жк „Люлин”, на която “Капитал” присъства, се разбра, че близо половината от 67-те регистрирани деца под 16-годишна възраст са в чужбина. Експерти от институциите в района на “Люлин” обаче са категорични, че реалният брой на отпадналите от училище е много по-висок, най-вече заради многото деца без ЕГН – проблем, който ще се решава в движение от ГРАО.
“До 25 октомври трябва да бъдат готови първите обобщени отчети от дейността на екипите”, разясни Деница Сачева пред „Капитал”. “След това започват видеопроверки, както и проверки на място дали ходят на училище. И където е необходимо – повече педагогически съветници и психолози”, допълва тя.
Според директорката на ОУ „Васил Левски” в с. Караджово Красимира Благоева, която има сериозен опит с връщане на ученици в училище, съвместната инициатива е стъпка в правилната посока: “Не знам доколко екипите ще направят разлика, ние имаме опит с подобни дейности. Но е важното, че ще има обща платформа, в която, ако един ученик престане да посещава училище, веднъж отбелязан от учителя, той е видим за служителите на МВР като потенциален техен клиент; общината също веднага регистрира този проблем. В дългосрочен аспект тази платформа може да направи много за връщането на много деца в училище.”
Факти и цифри:
- 21000 деца са отпаднали от образователната система само за миналата учебна година.
- 80% от децата от съответната възрастова група, които подлежат на задължително образование, са записани на училище, по данни на НСИ, т.е. 20% – не ходят на училище.
- 40% функционална неграмотност
За децата 8 България отчетоха резултатите от последната анкета PISA за грамотността на учениците в държавите, членки на ЕС, т.е. тези деца могат да четат, но не разбират това, което четат. - 1231771 е броят на децата от 5 до 18 години, които трябва да са обхванати от образователната система по данни на ГРАО.
- 206378 деца в този възрастов диапазон, които са отпаднали – или никога не са били записвани в образователната система, или впоследствие са престанали да ходят на училище. Около
- 20 000 деца се водят на отчет в детска педагогическа стая по данни на МВР, очаква се голяма част от тях да са отпаднали от образователната система.
Източник: в. Капитал
Снимка: freeimages.com
