На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността и от тогава тази дата се отбелязва като международен ден на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност: Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и проява на човешката индивидуалност. За да има толерантност трябва да има знания, откритост, общуване и свобода на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност – това е хармония в многообразието.
В Национална мрежа за децата сме убедени, че повечето родители и техни близки искат най-доброто за децата си. Въпросът е как дефинираме „най-доброто“. Дали това е само материалното измерение на успеха или искаме детето ни да се превърне в независим, уверен в себе си и щастлив човек. Даваме ли си сметка, че начинът, по който говорим, мразим и постоянно отричаме всичко, се предава и на децата ни? И защо, всъщност, трябва постоянно да се противопоставяме? Защо понякога омразата към врага (без значение дали говорим за любимия футболен отбор и вечния враг; политическата партия, която подкрепяме; различните – били те роми, бежанци или някакви други – и изобщо онези „другите“) e много по-силна от това, което обичаме?
И какво всъщност обичаме? Да мразим (или модерното да хейтваме!), мрънкаме и оплюваме? За за бъдем толерантни и за да предаваме тази ценност и на децата си, не е нужно да сме съгласни с мнението, предпочитанията и вярванията на другите, както и те не са длъжни да бъдат съгласни с нашите! Често обвиняваме другите за собствените ни проблеми или когато нещо не се случва така, както ни се иска, но рядко се замисляме за това, дали ние сме поели отговорност за собствените си действия и/или бездействия и какво предприемаме отвъд думите и добрите пожелания. Може би трябва за започнем като се опитаме да приемем, че сме различни и няма нужда да слагаме всичко под общ знаменател и да го етикетираме, както и да търсим непрекъснато вината в някой друг.
Според Елиф Шафак търпението е да гледаш бодлите, а да виждаш розата, да гледаш нощта, а да виждаш зората, така че нека в деня на толерантността поне се замислим за това, какво е нашето собствено разбиране за толерантност, каква е разликата между гледане и виждане, слушане и чуване и какъв пример бихме искали да дадем на децата ни.
Снимка: freeimages.com
