На 19 ноември се отбелязва Световният ден за борба с насилието над деца – проблем, чийто размер надминава очакванията и пред който сме безсилни без да вникнем в сложните му предпоставки и без да включим всеки един член на обществото в решаването му.
Според доклада на УНИЦЕФ от 2015 г. „Скрити пред очите ни“ повече от 1 на 3 ученици на възраст между 13 и 15 години по света са редовно обект на тормоз в училище, а около 17% от децата в 58 страни са обект на тежки форми на физическо наказание (удари по главата, ушите или лицето или силно и многократно удряне). Данните от доклада продължават, като изваждат на показ статистика за милионите момичета, подложени на принудителен сексуален контакт или принудителни сексуални действия и онези, пострадали под различни форми от техните партньори или съпрузи.
Данните за България не изостават от тези плашещи тенденции, като информацията от 2015 г. сочи, че мултидисциплинарните екипи, работещи според Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, са разгледали 1104 сигнала (в стравнение със 748 сигнала за предходната година). През същата година на „горещия телефон“ за деца 116 111 към Държавната агенция за закрила на детето са приети 108 852 обаждания, което е рекорд от създаването на услугата до момента. От всички тези телефонни сигнали през миналата година цели 649 са били за деца в риск.
Що се отнася до насилието в сфертата на образованието – броят на регистрираните случаи на агресивни прояви за периода от началото на учебната 2014/2015 година до месец декември 2015 г. са общо 4519. В сферата на здравеопазването обаче ситуациата е коренно различна, защото медицинските специалисти рядко разпознават задължението си да сигналзират органите за случаи на деца, жертви на насилие, които приемат. От тук би могло да се намери обяснение защо сигналите за насилие, подадени от личните лекари на децата, са по-малко от 1%, а от здравните заведения – 7% от общо 1104-те сигнала по споменатия по-горе координационен механизъм.
По темите за ранните бракове, правосъдието за деца, експлоатацията на детски труд, трафика на деца за сексуална и трудова експлоатация, насилието в интернет и т.н. статистиката също показва, че проблемът в страната се задълбочава, а нуждата от спешни дейстивя изостря с всеки изминал ден.
В тази връзка, през пролетта на 2016 г. в рамките на работна група към Държавната агенция за закрила на детето беше разработен проект на Национална програма за превенция на насилието над деца (2016-2020). Проектът предстои да бъде одобрен до края на годината, като към него е предвидено да има двугодишен план за действие, който да подлежи на ежегоден отчет в рамките на Националния съвет за закрила на детето.
Същевременно обаче тези документи не биха могли непосредствено да попречат на медиите да продължават често да разпространяват лична информация за деца, жерви на насилие, което утроява риска от вторична виктимизация т.е. от риска децата да пострадат от насилие отново. Когато към тази картина бъдат включени и преобладаващата липса на достатъчно информираност за правата на децата и механизмите, чрез които те биха могли да бъдат защитени, както и откъслечената статистика за „движението“ на децата от една система в друга, идва време да настояваме за решителни действия, отделно от стратегическите развития в областта. Един от най-важните елементи в този смисъл е повишаване на информираността на всеки един от нас за възможните действия, които могат да бъдат предприети като активна реакция при случаи на насилие.
Неотдавна в социалните медии бе разпространен видео материал, който показва как треньорка използва насилствени и унизителни методи в работата си с деца, включително дърпане на ушите на детето, което бе вдигнато във въздуха и подложено на вербална агресия. Изключителна тревога буди фактът, че след разпространението на клипа, много хора, включително родителите на пострадалото дете се застъпиха за треньорката и определиха поведението й като приемливо. Това показва, че ние като общество все още не разполагаме с достатъчно информация за различните форми на насилие над деца и за рисковете и трайните последствия върху личността, които то крие. Ние от Национална мрежа за децата заявяваме категорично, че всяка форма на насилие, включително вербално и емоционално, е напълно неприемлива и ще продължаваме да работим за повишаване на информацията и промяната на нагласите в обществото за нулева толерантност към насилието във всичките му форми.
По този повод, Национална мрежа за децата напомня, че според чл. 7 от Закона за закрила на детето всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Именно широкото познаване на този ангажимент ще даде допълнителен тласък на усилията на отговорните институции за ефективна борба с проблема.
Снимка: freeimages.com
