Всеобщото несъгласие убеди социалния министър Бисер Петков да изтегли за корекция законопроекта за хората с увреждания, който иначе беше на финалната права на обсъждането – в Националния съвет на хората с увреждания. От обясненията на Петков се разбра, че е натежало мнението най-вече на финансовото министерство.
Този проект бе единственият публикуван от три, за които настояват протестиращите, но се прие на нож, особено от бизнеса. С него се въвеждат задължителни квоти за наемане на хора с увреждания във фирмите с 26 или повече служители. При неизпълнението им работодателят трябва да заплаща ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. С постъпления от бизнеса се създават два нови фонда – за заетост на хора с увреждания и за мобилност и достъпна среда, които ще изпълняват държавни мерки. Тези текстове бяха окачествени от бизнеса като нов квазиданък. Срещу това социалният министър склони да изпълни едно старо искане на фирмите да се премахне от Кодекса на труда защитата от уволнение на хората с увреждания. Освен това законът предвиждаше и нова финансова подкрепа, по-висока от сегашните мизерни интеграционни добавки.
Законопроектът обаче е претърпял промени, преди да влезе в съвета на хората с увреждания, стана ясно от гневни изказвания на омбудсмана Мая Манолова. Тя определи последния вариант като „осакатен” и подигравка с всички хора с увреждания. Според Манолова в последния проект са отпаднали почти всички искания на майките и отговорността за това трябва да поеме социалният министър. „От законопроекта са извадени всички точки, които трасираха реформата. Дали ще се приеме в този му вид, няма никакво значение, защото абсолютно всичко, на което държахме, е отпаднало”, възмути се Манолова.
Според омбудсмана в новите текстове няма и следа от договорената индивидуална оценка за потребностите от лична помощ на хората с увреждания. Личната помощ пък вече не се предвижда да е в отделен закон, а да е препратка към Закона за социалното подпомагане – това е логично, но Манолова и майките на деца с увреждания твърдо държат на отделен закон и първоначално МТСП смяташе да удовлетвори това.
Новина за бизнеса е, че двата фонда, които трябваше да легнат на плещите му, отпадат. Това обаче не означава, че отпадат квотите и наказателната вноска. Приходите от нея просто ще постъпват по бюджета на Агенцията за хората с увреждания, тъй като Мф има забележки към формата „самостоятелен фонд” с оглед спазване на закона за публичните финанси, обясни Бисер Петков. Ведомството на Горанов иска и по-добра обосновка на финансовата подкрепа.
„За следващата година бюджетът и средствата за бюджета за политиките за хора с увреждания ще бъдат увеличени със 150 млн. лв. Спорът е как да се разпределят тези средства, които сега част от участниците в дебата също констатираха, че не са достатъчни”, заключи Петков.
Задачата на социалния министър в следващите дни става особено сложна на фона на настроенията сред протестиращите в палатковите лагери, които ще отбележат 120 дни на протести и заплашват да сменят тактиката с далеч по-брутални мерки.
Източник: в. Сега
Снимка: freeimages.com
