Задържането и арестуването на деца в институции тип „затвори“ за нарушения, които не са толкова сериозни, за които възрастни дори не биват наказвани, за ненасилствени актове, излиза на обществото финансово твърде скъпо, а от своя страна изобщо не води до основната цел – повишаване на сигурността. На това акцентира американският журналист Кони Фоси на конференцията днес в София „Децата и медиите. Мисия: етично отразяване“. Тя представи направените от нея и от телевизия „Фюжън“, САЩ, филм и кампания за децата в затворите.
Годишно в САЩ биват задържани около 1 милион деца за ненасилствени нарушения на закона, това е най-високият рейтинг за задържане и струва на обществото 8 милиарда долара на година, подчерта Фоси. Обществото трябва да разбере, че тези пари се плащат от неговия джоб, да започне да се интересува колко скъпо е това всъщност, отбеляза тя. И ако аргументът за подобни разходи е повишаване на сигурността, то трябва да се каже, че всъщност изобщо няма подобен ефект, допълни тя. Според данните и статистиките децата, задържани и наказвани със сериозни санкции за не особено големи нарушения и престъпления, впоследствие са много по-склонни към последващи нарушения на закона, стават по-агресивни, акцентира Фоси.
Тя уточни, че не говори за най-сериозните престъпления, но отбеляза, че има провинения, за които деца биват задържани, а възрастни хора дори не биха били наказвани – като бягство от училище, от вкъщи, дребни кражби от магазин, асоциално поведение. Фоси отбеляза, че обществото трябва да види много по-големите ползи от алтернативните форми на наказание за виновно поведение – рехабилитация например, която освен значително по-евтина е и по-работещ механизъм. Трябва да се наблегне и на превенцията, защото тук говорим често за деца, свидетели включително на убийства на свои най-близки роднини и познати, деца без подкрепа както в семейството, така и от институциите, подчерта американският журналист.
„На хората трябва да започне да им пука за това, защото всъщност трябва да разберат – системата е скъпа и не води до нужните резултати, до повишаване на сигурността. Те си мислят, че когато едно дете е затворено, то вече не е проблем и всичко е решено. Но нали то ще излезе някой ден, ще излезе асоциално, по-агресивно, лишено от детство, от връзка с родителите си“, заяви Кони Фоси.
Представителят на УНИЦЕФ за България Мария Хесус Конде отбеляза, че и в България от близо десет години тече дискусия за промяна в остарелия законодателен режим за наказания на деца. Необходимо е час по-скоро да се промени законодателството, което е от 1958 г., недопустимо е България да продължи да задържа деца по толкова много поводи, заяви тя. И призова за масивна медийна и обществена подкрепа за промяна на законодателството. За същото настоява и мащабна кампания на Национална мрежа за децата.
България е единствена в Европейския съюз, в която дете може да бъде лишено от свобода, без да е извършило някакъв акт на насилие, например за асоциално поведение, подчерта представителят на УНИЦЕФ. Говорим за деца, неглижирани понякога от раждането си, които не са получавали адекватна грижа и подкрепа нито в семейството, нито от институциите и в един момент те просто могат да бъдат лишени и от свобода, допълни Конде.
По време на форума в София, организиран от УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти в България, беше представен и друг сериозен проблем – насилието от деца върху деца. Журналистът от Великобритания Таманна Рахман представи продуцирания от нея филм на BBC Panorama „Когато деца насилват деца“. По време на проучването си тя е разгледала и се е сблъскала с десетки случаи на насилие, някои от които извършени дори от съвсем малки деца.
„Общото при всички случаи е, че децата избягват да споделят историите си, страхуват се, срамуват се. А когато го направят, в повечето случаи реакцията на учители, дори на полиция, на съдебните институции е неадекватна“, отбеляза Рахман. Често учителите например не разпознавали кога границата е премината – кога е упражнен акт на насилие над детето, а това не е просто някакъв вид загрубяла игра между тийнейджъри. В 74% от случаите няма реакция на полицията срещу насилниците. В същото време жертвата и семейството й са поставени в губещата ситуация – принудени са да се преместят, да сменят училището, да посещава частно часовете, да търсят сами психологическа подкрепа.
По думите на Рахман учителите нямат капацитета и възможностите да реагират при подобни ситуации. Една от жертвите например, изнасилена от свой приятел и съученик, след като споделя с учителката си, получава само съвета да избягва и да страни от момчето. Учителите и родителите трябва да осъзнаят, че има такъв проблем, и да започнат да го разпознават, призова Рахман. Във филма си тя дори разказва за случай на малко момиче, насилвано с години от момче – дете на много близки семейни приятели. Родителите разбрали след години тормоз, когато момичето се сринало психически по време на изпит в класната стая.
Участниците в дискусията обсъдиха професионално как подобни тежки и проблемни теми с деца трябва да бъдат отразявани етично в медиите, как да се запазят самоличността, достойнството и човешките права на децата. Как да се избяга от сензацията, да се търсят отговори на въпросите защо се стига до даден проблем, какви са генералните системни проблеми зад дадена лична трагедия.
Организаторите са издали и наръчник за етично отразяване на казуси с деца в медиите, като се предвижда да има и обучения за журналисти.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
